Определение № 311 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Т. И. М. е обжалвал разпореждането на Софийския окръжен съд от 14.02.2014г. по ч.гр.д. 1010/2013г. с което е върната подадената от него частната касационна жалба вх.№ 228 от 31.01.2014г. срещу определението, с което е потвърдено прекратителното определение на Районен съд Своге № 504 от 14.11.2013г. по гр.д.№ 383/2013г. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Тя е подадена срещу преграждащ касационното производство съдебен акт на въззивен съд и по отношение на нея не е приложима разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Т. И. М. не е страна по висящото дело по предявения иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК.Исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. 383/2013г. по описа на Районния съд С. е подадена само от Н. Т. М.. Следователно правилно въззивният съд е приел, че постановеното определение не го обвързва, защото то има действие само по отношение на страните по делото на основание чл. 298 ГПК. Само конституираните страни или неучаствалия в първоинстанционното производство задължителен другар могат да обжалвате решението. В случая тези предпоставки не са налице, поради което разпореждането за връщане на частната касационна жалба, подадена от Т. И. М. е постановено при спазване на процесуалните правила и не са налице поддържаните основания за неговата отмяна. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение