Определение № 266 от 24.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2453/2017 г.

Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ, образувано по молба с вх. № 11198 от 17.10.2017 г. на [фирма], [населено място], с която се иска възстановяване на първоначално внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30,00 лв., в производство по подадена касационна жалба против решение № 1009 от 02.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 137/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Молбата е основателна. [фирма], [населено място], чрез своя пълномощник – юрисконсулт Я. Д., е подало касационна жалба против решение № 1009 от 02.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 137/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, като с подадената касационна жалба с вх. № 10182 от 08.06.2017 г. е представено заверено копие от платежен документ от 23.06.2017 г. за сумата от 30,00 лв., в който документ,обаче, не е посочено решението, срещу което е подадена касационната жалба. Поради това, с Разпореждане № 201/19.09.2017 г. на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС, подадената касационна жалба е върната за отстраняване на констатираната нередовност. В изпълнение на дадените от съда указания дружеството - молител представя чрез своя пълномощник – юрисконсулт А. К. нов платежен документ – заверено копие, от 27.09.2017 г. отново за сумата от 30,00 лв., в който вече е посочено основанието за внасяне на държавната такса и е отбелязано решението, чиято отмяна се иска. Поради тази причина преведената по сметка на ВКС на 23.06.2017 г. от [фирма], [населено място] сума от 30,00 лв. се явява недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл. 4б ЗДТ. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение