Решение № 96 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 292/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т. чрез адв. В срещу решение № 1* от 05.11.2009 г по гр.дело №2457/2009г. на Пловдивски окръжен съд ,в една част отменил решение от 05.08.2009г по гр.д. № 1362/2008г на Асеновградски районен съд по отношение на извършено прихващане ,като е отхвърлил това възражение на касаторката ,също основано на вземане за непозволено увреждане ,до размера на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, с аргумента за неправилна преценка на противоречиви свидетелски показания, с оглед на възприетото от въззивния съд, че само свидетелката на касаторката била заинтересована. Не е преценена заинтересоваността на лицата, свидетелствали в полза на ищцата. Ответницата М. П. Т. изтъква в отговор, че касационната жалба е недопустима предвид критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. Претендира разноски Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о.,намира това възражение за основателно, а касационното обжалване на решение № 1* от 05.11.2009 г по гр.дело №2457/2009г. на Пловдивски окръжен съд ,за недопустимо. В частта, с която е отхвърлен иска на М. П. Т. до пълния предявен размер от 2500 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Така обжалваемия интерес за касаторката И. Г. Т. са присъдените 500 лева ,която сума е под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК. Като защитно средство, възражението за прихващане не може да обоснове интерес от касационно обжалване над този присъден размер, макар в хода на процеса да е било противопоставено на предявения размер на иска. Установените разноски на ответницата в производството следва да се присъдят. Ето защо Върховен касационен съд