Решение № 4751 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13085/2014 г.

Решение № 4751 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13085/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ГАНЧЕВ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Войводина могила" № 48 срещу решение № 1669 от 17.07.2014 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 814 по описа за 2014 г. Според касатора, Административен съд Пловдив не е направил анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност; не е обсъдил Протокол за изпитване № 18121А от 18.12.2013 г., издаден от акредитирана лаборатория "СЖС България" ЕООД; неправилно е кредитирал експертното заключение в Протокол за изпитване № ЛУВЗ-01-0189 от 30.05.2014 г. с изпълнител "Лабораторно изпитвателен комплекс" при Регионална здравна инспекция Плевен; не е взел предвид, че лабораторните изследвания на "Фитолаб България" ООД не следва да се кредитират, тъй като е нарушен редът за вземане на проби. Оспорва се изводът на съда, че заповед № 52 от 7.03.2014 г. на директора на Областната Дирекция по безопасност на храните Пловдив, е издадена в съответствие с изискването за форма на административен акт, при правилно приложение на материалния закон и при липса на нарушения в процедурата по издаването й. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 52 от 7.03.2014 г. на директора на Областна Дирекция по безопасност на храните Пловдив. Ответникът, директорът на Областната Дирекция по безопасност на храните Пловдив, оспорва касационната жалба. В писмен отговор чрез юрк. Стайкова излага съображения за правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема, че същата е допустима. При проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът прави извод, че решение № 1669 от 17.07.2014 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 814 по описа за 2014 г. е валидно и допустимо. По направеното възражение от касатора за допуснати в хода на производството пред Административен съд Пловдив съществени процесуални нарушения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по допустима жалба. В хода на производството страните са редовно конституирани и призовани, като при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е събрал относими, допустими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна доказателства, въз основа на които е изградил и изводите си от правна страна. Обжалваното решение не страда от порока необоснованост. Несподелянето от съда на съображенията на жалбоподателя не навежда на извод за немотивираност на съдебния акт. Напротив, съдът е проследил времево реализираната процедура и издадените в хода й актове, като е направил анализ на фактите, съответстващ на представените с административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства. Главно доказателствено средство, на което се позовава административният орган е Сертификат от Анализ № 13/002797 от 4.10.2013 г. и придружително писмо към него от "Фитолаб България" ООД, гр. Пловдив, за наднормено съдържание на пестицидни остатъци в "Зеленчуковото пюре" с партиден номер L11.06.2015, взета проба с Акт за вземане на проби № 0004592 от 26.09.2013 г. от щанд за търговия с храни "Крис - Ес" ООД, гр. Плевен. Касаторът претендира, че на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 22 от 13.10.2003 г. за условията и реда за вземане на проби от храни /Наредба № 22 или Наредбата/ не му е връчен препис от протокола за взети проби в хода на административното производство, а на основание чл. 18, ал. 4 от същата наредба - не му е връчен препис от заключението при анализа. С Наредба № 22 от 13.10.2003 г. за условията и реда за вземане на проби от храни /Наредба № 22 или Наредбата/ се урежда процедурата по вземане на проби от храни и тяхното анализиране. Пар. 1, т. 3 от ДР на Наредбата дава легална дефиниция на понятието "проба" и това е определено количество храна /брой опаковки, маса, обем, екземпляри/, подбрано от партидата и предназначено за извършване на контрол върху качеството и безопасността на храната. С Акт за вземане на проби № 0004592 от 26.09.2013г от щанд за търговия с храни "Крис - Ес" ООД, гр. Плевен, са иззети проби, представляващи фабрично запечатани стъклени буркани по 0.190 кг, партиден № L11.06.2015, посочена фактура, брой в опаковка и производител. Следва да се вземе предвид фактът, че пробата - фабрично запечатани бурканчета, е иззета от търговски обект на "Крис - Ес", гр. Плевен, като при изземването е присъствал представител на търговеца, подписал Акта за вземане на проби. Предвид това, "присъствалото заинтересовано лице", по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, е представител на търговеца, поради което и липсва нарушение на този текст в конкретната хипотеза. Резултатът от изследване на пробата е обективиран в Сертификат от Анализ № 13/002797 от 4.10.2013 г. и придружително писмо към него от "Фитолаб България" ООД, гр. Пловдив, като е удостоверено наднормено съдържание на пестицидни остатъци в "Зеленчуковото пюре" с партиден № L11.06.2015. Чл. 18 от Наредба № 22 изисква лабораторията да изготви протокол и сертификат за контрол, каквито в случая са изготвени. По отношение на възражението, че екземпляр от заключението не е връчен на представител на "Ганчев" ЕООД като производител, касационната инстанция приема следното: В действителност, правилата за вземане и анализиране на проби са гаранция за резултата от изследването. Чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата изискват връчване на протокола и сертификата от анализа на "заинтересовано лице или негов представител". Безспорно, "Ганчев" ЕООД, като производител на зеленчуковите пюрета, има това качество. Безспорно също, този резултат от анализа е основополагащ факт за последващо реализираните фактически и правни действия от страна на органа. Касационната инстанция приема, че в случая допуснатото нарушение на процедурата, реализирано чрез бездействието на инспектора да връчи екземпляр от протокол и сертификат за контрол на производителя, не е съществено. Защитата на "Ганчев" ЕООД срещу резултата от анализа е реализирана на по-късен етап при прецизна нова проверка в хода на съдебното производство, която го потвърждава. Горното обосновава извод за липса на допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Правилно административният съд е приел, че резултатът от анализа на "Фитолаб България" ООД, гр. Пловдив, противоречи на резултата от Протокол за изпитване № 18121А от 18.12.2013 г., издаден от акредитирана лаборатория "СЖС България" ЕООД, представен с жалбата на "Ганчев" ЕООД. Наличието на две заключения от лабораторни изследвания с противоположни резултати мотивира съда да допусне в хода на съдебното производство нов анализ на "Зеленчуковото пюре" с партиден № L11.06.2015 относно съдържанието на пестицидни остатъци. Изготвеното и прието в хода на съдебното производство експертно заключение, обективирано в Протокол за изпитване № ЛУВЗ-01-0189 с изпълнител "Лабораторно изпитвателен комплекс" при Регионална здравна инспекция Плевен е с резултат от изследването, който подкрепя извода на органа. С него се установява наднормено съдържание на пестицидни остатъци в "Зеленчуковото пюре" с партиден № L11.06.2015 в размер около 4 пъти над допустимото. Касационната инстанция приема, че чрез допуснатия трети анализ, съдът е извършил проверка на констатациите на органа относно пестицидното съдържание в посочената партида пюрета, като правилно и аргументирано е дал вяра на фактическите установявания в оспорения акт. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за валидност на обжалваната заповед като постановена в писмена форма, изведена с дата и номер през деловодната система на администрацията при органа, подписана от издателя на акта. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й, като правната квалификация на наложената принудителна административна мярка съответства на фактическите установявания по спора. Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив е компетентен да наложи мярка по чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закон за храните съгласно текста на чл. 51, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от същия закон и предвид стойността на храните. Нарушението, допуснато от производителя "Ганчев" ЕООД, е това по чл. 5, ал. 2 от Закона за храните. Същият е произвел храна, която съдържа остатъци от пестициди над максимално допустимите количества. Тъй като такава храна пряко застрашава здравето на хората, адекватна, навременна и законосъобразна се явява наложената принудителна мярка по унищожаването й. Като определящ факт относно тежестта на мярката следва да се вземе и кръга на потребителите на тази храна, които са деца. Касационната инстанция приема, че като е стигнал до тези изводи, Административен съд Пловдив правилно е приложил и материалния закон. Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба на "Ганчев" ЕООД. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила.