Определение № 653 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 614/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Х. Ж. Ж. е подала частна жалба срещу определение № 1476 от 21.09. 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1138 от 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 11.07.2012 г. по ч. гр.д. № 1005 от 2012 г., с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 3 от 11.01.2012 г. на бъдещ иск, предявен срещу нея от А. Л.. Счита, че определението е неправилно защото е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Към жалбата е представено изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е поставен въпроса от кой момент тече едномесечният срок за предявяването на иска заради който е допуснато обезпечение. Ответника А. Л. е депозирал отговор, в който посочва, че частната жалба е неоснователна. Аргументира началния момент от който тече едномесечния срок за предявяването на иска с момента от който е внесена гаранцията и е издадена обезпечителната заповед, т.е. от 29.03.2012 г. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е недопустима, макар да е депозирана от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат тези определения, постановени по други производства при които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, само в случай че въззивният съд е допуснал обезпечението, неговото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС - ако са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В чл.402, ал. 2 ГПК изрично е предвидено, че определението, с което се отказва вдигане на обезпечение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. с нормата е предвидено двуинстанционно производство. Следователно в случая не се намираме пред определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство, нито пък пред такова, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,