Определение № 9604 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Борн Уинър Глобал“ ЕООД, чрез адв. Д. Петров, за изменение на решение № 6732 от 04.06.2024 г. по адм. дело № 9559/2023 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди, че по делото е представено договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500 лева за процесуално представителство, изразяващо се в подаване на отговор по касационна жалба във връзка и срещу решение № 5458 от 23.08.2023 г. по адм. дело № 5554/2023 г. на Административен съд – София-град. Ответникът – председателят на Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските за допустима, като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 от ГПК. Като имуществено субективно право на страна в процеса то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативно: 1) своевременно направено искане; 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. В настоящия случай е налице своевременно направено искане и изходът на спора е в полза на молителя. За основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално направените разноски следва да е пълно, т. е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 от ГПК, както изрично е прието в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. В настоящия случай с решение № 6732 от 04.06.2024 г. по адм. дело № 9559/2023 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 5458 от 23.08.2023 г. по адм. дело № 5554/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед № 514 от 16.05.2023 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите. Пред касационната инстанция „Борн Уинър Глобал“ ЕООД е представляван от адвокат Петров, който с представен отговор на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, съобразно приложения договор за процесуална защита и съдействие по делото. Към отговора не е приложен посочения договор, нито са представени други доказателства за договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което с решение № 6732 от 04.06.2024 г. по адм. дело № 9559/2023 г., Върховният административен съд не е присъдил претендираните разноски. Нито с отговора по касационната жалба, нито в съдебното заседание на 11.03.2024 г., нито с процесната молба е представен договора за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. С оглед изложеното настоящия състав приема, че договарянето на платеното адвокатското възнаграждение не е доказано по надлежния ред - с договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан размерът на договореното плащане, както и начина на плащане - в брой или по банков път. С представянето на списък на разноските, не отпада задължението на страната да представи и самия договор, в който е уговорено адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, по което се претендира присъждане на разноски, е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,