Решение № 62 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2016 г.

Решение № 62 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. М., Г. М. М. и К. М. М. срещу Решение № 198 от 03.06.2016 г., постановено по адм. д. № 666 по описа за 2015 г. на Административен съд - В. Т., с което изцяло са отхвърлени субективно съединените искове, предявени от М. К. М., Г. М. М. и К. М. М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 (шестстотин хиляди) лева и ищците са осъдени да заплатят разноски в размер на 8 530 (осем хиляди петстотин и тридесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че констатацията на съда относно датата на подаване на исковата молба се основава на неверни фактически установявания и противоречиви съображения, поради което е неправилен крайният правен извод за погасяване на исковите претенции по давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноските по водене на делото. От ответника по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторите поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове изцяло. Претендира присъждане на разноските по водене на делото съгласно представен списък. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени искове, предявени от М. К. М., Г. М. М. и К. М. М. срещу Министерството на правосъдието с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 лева, причинени от бездействие на длъжностни лица, на които е възложено изпълнение на наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" в ОС "Изпълнение на наказанията", сектор "Арести" - гр. В. Търново. В исковата молба се твърди, че в резултат от неизпълнение на задълженията по охрана и опазване на живота на задържаното лице А. Б. М. е настъпила нейната смърт - А. Б. М. е намерена обесена на 26.02.2010 г. в килия № 11 на ОС "Изпълнение на наказанията", сектор "Арести" - гр. В. Търново. Съдържанието на вредите се описва в исковата молба като болки и страдания, преживени от съпруга и децата на А. Б. М. в резултат от нейната смърт. Исковата молба е с вх. № 35152 от 18.03.2015 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Върху нея е поставен рег. № 13/20.02.2015 г. по описа на Кметство с. П. Сеновец, община П. Т.. Към нея е приложен пощенски плик, върху който има само клеймо с дата на получаване на пратката в гр. С. - 17.03.2015 г. Липсва клеймо за място и дата на изпращане на пратката. С Определение № 7670 от 08.04.2015 г. на СГС по гр. дело № 3619/2015 г. исковата молба е изпратена по подсъдност на Административен съд С.-град (АССГ). След като е приел исковата молба за редовна и допустима, на основание чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) АССГ е изпратил препис от исковата молба на сочения в нея ответник - Министерството на правосъдието. По исковата молба е подаден писмен отговор от Министерството на правосъдието, изпратен по пощата на 02.07.2015 г. Отговорът е заведен в АССГ на 06.07.2015 г. В него Министерството на правосъдието се позовава на чл. 205 от АПК и оспорва пасивната си процесуална легитимация. С разпореждане от 10.07.2015 г. на съдията-докладчик отговорът е изпратен на ищците с указания в 7-дневен срок да уточнят ответника. На 23.07.2015 г. е подадена молба от ищците, в която се сочи като ответник ГДИН. С Определение № 4166 от 28.07.2015 г. на АССГ по адм. дело № 5019/2015 г. е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд - В. Т. С Определение № 9724 от 23.09.2015 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 9899/2015 г., като компетентен съд да разгледа предявените искове е определен Административен съд - В. Т.. За първото по делото заседание като ответник е призована ГДИН. В това заседание нейният процесуален представител дава писмено становище (л. 54 от адм. дело № 666/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.), в което отрича пасивната процесуална легитимация на ГДИН и сочи, че надлежният ответник е Министерството на правосъдието в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Наред с представените от страните в хода на съдебното производство писмени доказателства, във връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на претенциите за обезщетение съдът служебно е събрал доказателства за установяване на датата на изпращане на исковата молба по пощата. Съгласно представена справка от ръководителя на ОПС В. Търново при "Български пощи" ЕАД пратка № R PS 5193 000 OZ O с подател Кметство с. П. Сеновец и получател в гр. С. е експедирана на 18.03.2015 г. за РСЦ Г. О.. Обратната разписка е получена от пълномощник на кметството - М. В. Т. на 21.03.2015 г. При така установените факти и обстоятелства, съдът е приел, че по отношение на ответника ГДИН съгласно чл. 228 от ГПК исковата молба следва да се счита за подадена на 23.07.2015 г., когато за първи път е посочен като ответник от ищците. Предвид това, че петгодишната погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите е започнала да тече от 27.02.2010 г. и е изтекла на 27.02.2015 г., то претенциите са погасени по давност. При определяне на началния момент, от който тече давността, съдът е отчел, че бездействието е преустановено на датата на смъртта на задържаното лице - 26.10.2010 г. и от следващия ден - 27.02.2010 г. е започнал да тече петгодишният давностен срок. Съдът е изложил допълнително аргументи, че дори да се приеме, че посочването на новия ответник съставлява отстраняване на нередовност на исковата молба, то претенциите са отново погасени по давност, тъй като няма доказателства за подаване на исковата молба преди 27.02.2015 г. Възможно най-ранната дата, на която може да се приеме, че е изпратена исковата молба по пощата, е 17.03.2015 г., тъй като нито върху пратката, нито от описите на експедираните пратки се установява по-ранна дата на изпращане. Съдът е отбелязал, че е без значение обстоятелството дали исковата молба е подадена в срок до посоченото по-горе кметство, тъй като съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК срокът не се счита за пропуснат, само ако молбата е подадена в друг съд или в прокуратурата, а не до административен орган. Решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на административния съд, че предявените искове са погасени по давност с уточнението, че в настоящия случай давността е изтекла на 26.02.2015 г., а не на 27.02.2015 г., както е прието в обжалваното решение. Правилно съдът е съобразил Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което в т. 4 определя началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение за вреди - това е моментът на преустановяване на твърдените незаконосъобразни бездействия. След като в исковата молба се обосновават вреди от незаконосъобразно бездействие, причинило смъртта на задържаното лице, то следва да се приеме, че на датата на смъртта е преустановено бездействието. Именно от тази дата обезщетението става изискуемо и започва да тече давностният срок. Петгодишната давност за предявяване на иск за вреди от това бездействие е изтекла на 26.02.2015 г. Независимо от тази неточност при изчисление на срока, съдът е достигнал до правилен извод, че исковете са неоснователни, тъй като са предявени след погасяването им по давност. В първото по делото заседание с участието на ГДИН като ответник процесуалният представител на ГДИН дава писмено становище (л. 54 от адм. дело № 666/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.), в което отрича пасивната процесуална легитимация на ГДИН. При така изразеното становище съдът правилно е преценил, че няма съгласие на новия ответник и е налице хипотезата на чл. 228, ал. 3 от ГПК, съгласно която искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Като дата на подаване на исковата молба срещу новия ответник следва да се приеме 23.07.2015 г., когато е постъпила молбата на ищците, в която е посочена ГДИН като ответник. Цитираната молба няма характер на отстраняване на нередовност на исковата молба, тъй като още с подаване на първоначалната искова молба ответникът - Министерството на правосъдието е посочен ясно и категорично както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба. Новият ответник е посочен едва след възражението от първоначално посочения ответник, направено в подадения по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 2 от ГПК. На следващо място, правилни са изводите на съда относно датата на подаване на първоначалната искова молба. За да установят подаване на исковата молба преди изтичане на погасителната давност, в първоинстанционното производство ищците се позовават на регистрационния номер и дата, поставени в кметство с. П. Сеновец, община П. Т.. При обсъждане на този довод, административният съд правилно е основал своите мотиви на чл. 62, ал. 2 от ГПК, чиято разпоредба е приложима при преценка дали е спазен срокът за извършване на конкретно процесуално действие, каквото съставлява и предявяването на иск. Чл. 62, ал. 2 от ГПК предвижда две хипотези, при които срокът не се смята за пропуснат. Първата е, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Втората е, когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път. В случая няма доказателства, че исковата молба е изпратена по пощата на дата, по-ранна от 26.02.2015 г., когато е изтекла петгодишната погасителна давност. Обратно на оплакванията в касационната жалба, съдът е проявил необходимата процесуална активност при установяване на датата на подаване на исковата молба и е спазил принципите на служебното начало и установяване на истината. В случая върху пощенския плик липсва удостоверяване от "Български пощи" ЕАД на датата на подаване на пратката, съдържаща исковата молба. В представената в съдебното производство справка от ОПС - В. Т. и приложените към нея документи се съдържат единствено данни, че датата на експедиране на пратката за РСЦ Г. О. е 18.03.2015 г. Съдът правилно е установил наличието на несъответствие между датата, посочена като дата на получаване на писмото в гр. С. - 17.03.2015 г. (тази дата е върху пощенското клеймо, удостоверяващо момента на получаване на пратката в гр. С.) и датата на експедиране на пратката, която съгласно справката от ОПС - В. Т. е 18.03.2015 г. Поради липса на клеймо върху пощенския плик, удостоверяващо мястото и датата на изпращане, както и на друг официален документ, въз основа на който да се установи коя от двете дати е вярна, съдът обосновано е приел, че възможно най-ранната дата на подаване на исковата молба по пощата е 17.03.2015 г., но тази дата е след изтичане на давностния срок. Правилен е също така изводът на административния съд, че като дата на подаване на исковата молба не може да се приеме датата на входиране на исковата молба в кметството, тъй като разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК е ясна и категорична, че срокът не е пропуснат, когато исковата молба е подадена в друг съд или в прокуратурата. Възможност за подаване на исковата молба чрез други органи, извън органите на съда и прокуратурата, не е предвидена, поради което подаването на исковата молба чрез кметството не се приравнява на подаване в надлежния съд и не осуетява пропускането на срока (в този смисъл Определение № 676 от 14.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 598/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 833 от 4.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4217/2013 г., II т. о., ТК и Определение № 224 от 11.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1043/2017 г., IV г. о., ГК). Твърденията на ищците, че исковата молба е подадена преди да изтече погасителната давност, не се подкрепят и от представените в касационното производство писмени доказателства. След като в първоинстанционно производство се твърди, че исковата молба е подадена чрез кметство с. П. Сеновец, а то от своя страна я е препратило на СГС по пощата чрез "Български пощи" ЕАД, за първи път в касационното производство са представени доказателства, въз основа на които се твърди, че исковата молба е подадена по пощата всъщност чрез куриер "Спиди" на 16.02.2015 г. Представени са три броя товарителници, във всяка една от тях е посочен като подател един от тримата ищци, като адресат - деловодство СГС, а като съдържание на пратката е посочено следното: "Док. ИМ срещу МП по ЗОДОВ". От попълнените реквизити на тези товарителници не само, че не може да се установи по безспорен начин действителното съдържание на пратката, но прави впечатление също така, че касационните жалбоподатели се домогват да установят факти и обстоятелства, чието евентуално съществуване е в пълно противоречие и се отрича от първоначалната защитна теза, че исковата молба е подадена чрез кметство с. П. Сеновец. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявените искове поради изтекла погасителна давност. Неправилно е обаче решението в частта му на присъдените разноски. Специалният закон - ЗОДОВ не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в производството по предявени искове за вреди. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В ЗОДОВ липсва изрична уредба, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, поради което няма основание за присъждането му. По същите съображения за настоящата инстанция не се дължи юрисконсултско възнаграждение и такова не следва да бъде присъждано в полза на ответника. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта му за разноските, а в останалата част да бъде оставено в сила.