Определение № 9390 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "КРОССИНГ" ЕООД, подадена чрез пълномощник, против определение №4049 от 12.05.2023 г., постановено по адм.д. №11665/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството, с която се иска изменение на решение №2033 от 29.03.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът погрешно приема, че делото е без материален интерес. Счита, че понятието "интерес", което е възприето в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) има различен смисъл и съдържание от това, което е вложил съдът по делото. Твърди, че под интерес следва да се разбира действителният краен интерес от търсената защита за страна по делото. Поддържа, че по същество актът представлява признаване на разходите, които подлежат на възстановяване, т.е. признаване на правото на подпомагане на дружеството като заявител по проект "Кроссинг" - игрален филм. Иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, при което да му бъде присъден пълният размер на претендираните пред първоинстанционния съд разноски. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (ИА"НФЦ") оспорва искането като неоснователно. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "КРОССИНГ" ЕООД срещу т. 1 от заповед № 425/ 07.12.2022 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "НФЦ", с която на основание чл. 57, ал. 9, вр. с чл. 47, ал. 9, изр. 2, вр. с чл. 37, ал. 3, изр. 1 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ) и с чл. 13, ал. 4, т.2 и т. 3 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) е отказано на дружеството издаване на удостоверение за одобряване на размер на разходите на проект "Кроссинг" - игрален филм по чл. 35е, ал. 2, т. 1, б"а" ЗФИ с продължителност над 70 минути, внесен от заявителя "Кроссинг" ЕООД, вх. №01-881/30.05.2022 г. Съдът е разрешил спора по същество с постановеното по делото решение № 2033 от 29.03.2023 г., с което е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на ИА"НФЦ" за ново произнасяне по заявлението на "КРОССИНГ" ЕООД. С оглед изхода на спора и своевременно направено искане от оспорващия е присъдил на дружеството разноски в размер на 4050 лв., от които 4000 лв. платено адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и 50 лв. внесена държавна такса за производството. С молба вх. №15035/18.04.2023 г. жалбоподателят е поискал изменение на постановеното решение на АССГ в частта за разноските, като е обосновал искане за присъждане на пълния претендиран размер на 60 821, 93 лв. за платено адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по спора. С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е приел, че издателят на оспорения акт не се е произнесъл по конкретно заявенразмер на разходи за възстановяване. В оспорения акт органът е посочил, че компетентният Втори състав на Финансовата комисия се е произнесъл за недопустимост на проекта и изобщо не е разгледал въпроса за допусимите разходи и техния размер. В рамките на правомощията си по чл. 57, ал. 9 ППЗФИ изпълнителният директор е постановил своя отказ, като е приел, че няма компетентност да определя размер на допустимите разходи за проекта на заявителя. Административният съд се е мотивирал, че липсва произнасяне по спор с материален интерес, поради което е определил разноските предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, фактическата и правна сложност на спора и е обосновал извод, че няма основания за изменение на постановеното решение в тази част. Определението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието материален интерес. Такава дефиниция няма и в Административнопроцесуалния кодекс. Понятието "материален" сочи на веществен или доходен, а "интерес" - на полза, изгода, облага, извоювано или предполагаемо право. В тази връзка като материален интерес следва да се разбира паричната оценка на претендираното или на отреченото право, предмет на оспорения индивидуален административен акт. С оспорената пред първоинстанционния съд и отменена от съда заповед изпълнителният директор на ИА"НФЦ" е постановил отказ да издаде удостоверение за одобряване на размер на разходи за проект на дружеството предвид становището на Втори състав на Финансовата комисия за недопустимост на подаденото заявление, което не е разгледано по същество. Получаване на правото на държавна помощ по ЗФИ е свързано с извършването на проверка от Финансова комисия, при спазване на процедура по чл. 57 ППЗФИ. На етап кандидатстване поисканият за възстановяване размер е заявен, но тъй като заявлението е прието за недопустимо, няма основание да се смята, че това е засегнатият материален интерес. Оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА"НФЦ" не съдържа отказ да бъде одобрен разход за финансиране на проект в конкретно посочен размер, а с нея е отказано издаване на удостоверение за одобряване на разход поради недопустимост на подаденото заявление, което не е разгледано от Финансовата комисия по същество. Правилно съдът е приел, че спорът не е с материален интерес. Именно като спор без установен правен интерес е определена и внесена държавната такса за производството пред АССГ. Правилен е изводът, че няма основание да бъде присъден пълният претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 60 821, 93 лв. При своевременно направено възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е присъдил разноските съобразно фактическата и правна сложност на спора и процесуалната активност на пълномощника на оспорващия. Като е оставил без уважение молбата на "КРОССИНГ" ЕООД за изменение на решението по адм.д. №2033/29.03.2023 г. в частта за разноските, Административният съд София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд