Определение № 848 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Л. против решение № 1533/15.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 8980/2023 г. от ІІ“д“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Против решението е подадена и касационна жалба от „Национална спортна база“ ЕАД в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ. В тази част касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на този предявен иск е 4 000 лева, т.е. решението по него не подлежи на касационно обжалване. Този иск не е обусловен от искът с правно основание чл.331 КТ, поради което тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на Л. Л. е допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.331 КТ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че работодателят е издал заповед № ЧР-22-39/24.08.2022 год., в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 01.09.2022 г., на основание чл.331,ал.2 КТ срещу обезщетение в размер на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, платимо в брой в един месец от датата на прекратяване на трудовия договор. Заповедта е връчена на работника на 25.08.2022 г., като същият е положил свой подпис върху заповедта. Между страните не се спори, че в предвидения срок /а и понастоящем/ работодателят не е заплатил обезщетението по 2 чл.331,ал.2 КТ. От представената по делото заповед № 22-39-1/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ответника се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа повече от 6 дни. От мотивите на заповедта е видно, че работодателят е счел, че срокът за заплащане на уговореното обезщетение по чл.331,ал.2 КТ е изтекъл на 01.10.2022 г., с което е отпаднало и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и работникът е следва да се яви на работа. Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е връчена на работника на 05.11.2022 г. Съдът е приел, че съгласно чл.331,ал.1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Законът определя 7-дневен срок, в който работникът или служителят може да приеме писмено предложението, в противен случай то се смята, че не е прието. Предвидената в закона възможност за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя с обезщетение е израз на доброволния характер на трудовото правоотношение. По своята правна природа то представлява съглашение, по силата на която се прекратява едва съществуваща правна връзка. (чл. 8, ал. 1 от ЗЗД). Липсата на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 от КТ означава, че изразената воля не съответства на действителната. В случая работодателят е отправил до служителя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал.1 КТ чрез издаване на заповед N ЧР-22-39/24.08.2022 год., в която се съдържа уговорката работодателят да заплати на ищеца четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение и представляващо обезщетение по чл. 331, ал.2 КТ. Не е спорно между страните, а това се установява и от положеният от работник подпис върху заповедта, че предложението е било прието, като съгласно чл. 331, ал.3 КТ плащането на посоченото обезщетение е следвало да се извърши в срок от един месец от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая не е сторено. Последицата от неизпълнение на това задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й преди постигането на съглашението по чл. 331, ал.1 КТ, т. е. основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се смята за отпаднало /чл. 331, ал.3 КТ/. С възстановяването на съществуващото трудово правоотношение се възстановяват и всички поети по него права и задължения. Това е така, защото задължението на работодателя - в едномесечен срок от дата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 331, ал.1 КТ - да заплати уговореното обезщетение по ал.2 е установено със закона. При неизпълнението му - пак по силата на закона, отпада основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. С отпадане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ отпада и правото на обезщетение. Без значение е обстоятелството, че исковата молба е заведена в срока по чл.331,ал.3 КТ – законът свързва отпадането на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение единствено с отрицателния факт на липса на извършено плащане на договореното обезщетение. По изложението съображения и предявеният иск с правно основание чл.331,ал.2 КТ е счетен за неоснователен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, дължимо ли е обезщетение по чл.331 КТ в хипотезата на предявена искова молба от работник в срока по чл.331, ал.3 КТ и падежът за заплащане на обезщетението е настъпил в хода на процеса по предявения иск. Правният въпрос е относим към производството по спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС