Определение № 78 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 397/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 397 от 2016 г. на ВКС е било образувано по молба на И. И. К. за отмяна по чл.303, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК на влезли в сила решение от 20.04.2005 г. по гр.д.№ 1673 от 2004 г. на Софийския градски съд и решение от 12.06.2009 г. по гр.д.№ 230 от 2008 г. на Софийския градски съд. С определение № 30 от 08.02.2016 г. настоящият състав на ВКС, ГК, Първо отделение е оставил без разглеждане тази молба, прекратил е образуваното по нея дело на ВКС и е осъдил молителя И. И. К. да заплати на ответника по молбата разноски за адвокат по делото в размер на 1000 лв. В частна жалба вх.№ 3461 от 31.03.2016 г. се съдържа искане за изменение на определението на ВКС, ГК, Първо г.о. от 08.02.2016 г. чрез намаление на присъдените с това определение разноски. В писмен отговор от 27.04.2016 г. ответникът по молбата ИК „Синдикат на българските учители“ оспорва молбата за намаление на присъдените разноски. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /молител по молба за отмяна по чл.303 ГПК/ и преди изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК /както бе посочено и по-горе, молбата за изменение на определението в частта за разноските се съдържа в частната жалба от 31.03.2016 г., която е подадена преди изтичане на срока за обжалване на определението от 08.02.2016 г./. По същество, молбата е частично основателна: С определение № 30 от 08.02.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е оставена без разглеждане подадената от И. И. К. молба за отмяна и е прекратено образуваното по нея дело на ВКС. Поради това и съгласно чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК с това определение ВКС се е произнесъл и по искането на ответника за присъждане на направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв., съобразно представеното доказателство за направени такива разноски- договор за правна защита и съдействие от 11.11.2015 г. Основателно е обаче искането на И. И. К. за намаление на тези разноски: Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение по молба за отмяна е 3/4 от възнаграждението по чл.7 от Наредбата, но не по-малко от 300 лв. В случая, минималното адвокатско възнаграждение по делата, решенията по които молителят иска да бъдат отменени, възлиза на 903,72 лв.: при цена на исковете по двете дела общо 12 457,25 лв. /4896 лв. + 90 лв. + 907,36 лв. + 62,50 лв. + 6 231 лв. + 270,39 лв./ минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е 830 лв. плюс 3 % от горницата над 10 000 лв. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата, 3/4 от това възнаграждение по чл.7 възлиза на 677,80 лв. Поради това постановеното на 08.02.2016 г. определение на ВКС, ГК, Първо г.о. по гр.д.№ 397 от 2016 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като молителят бъде осъден да заплати на ответника по молбата разноски само в размер на 677,80 лв. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение