Определение № 256 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 994/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №271 от 16.01.2017 г. по в.ч.т.д.№360/2016 г. на АС Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение №623 от 01.08.2016 г. по т.д.№61/2015 г. на ОС Плевен, с което е допуснато на основание чл.629, ал.4 от ТЗ, присъединяването на [фирма] като кредитор, наред с първоначалния молител [фирма] по делото за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма]. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му. Ответниците по жалбите не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба на [фирма] е недопустима, тъй като обжалваното първоинстанционно определение, с което на основание чл.629, ал.4 от ТЗ, [фирма] е присъединен като кредитор по делото за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма], не е преграждащо и не е посочено от закона като обжалваемо, поради което и предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр. чл.274, ал.1 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Въззивното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Визираното препращане води до извод, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК. Т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. В този смисъл и тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността е допуснал присъединяване на кредитор по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, не попада в нито една от посочените хипотези - не прегражда развитието на производството по делото /преграждащ ефект по отношение на искащия да се присъедини кредитор, би имал единствено отказът за присъединяването му/ и на производството по несъстоятелност и законът не е предвид възможност за инстанционен контрол, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение