Определение № 7433 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Община Божурище против определение № 4173 / 08.04.2024 г. по адм. дело № 2828 / 2024 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, чрез адвокат Г. Коседжи изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът по частната жалба - „Про рециклинг“ ЕООД, гр. София не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 4173 / 08.04.2024 г. по адм. дело № 2828 / 2024 г. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение е оставил без разглеждане частната жалба на Община Божурище срещу определение от 15.02.2024 г. по адм. дело № 7785 / 2023 г. на Административен съд София – град относно определеното възнаграждение по прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Приел е, че определението не е от категорията изброени в чл. 229 АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Определението е правилно. По делото е установено, че с определение от открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. по адм. дело № 7785 / 2023 г. Административен съд София – град е задължил Община Божурище да внесе допълнително сумата от 1833,60 лева (освен депозита от 600,00 лева) за възнаграждение на вещо лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 229 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията по т.1 които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК и по т.2. в случаите, изрично посочени в закона. Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд, Шесто отделение е приел, че определението за заплащане на допълнителен депозит за вещо лице няма прекратителен характер и не е сред изрично изброените в закона, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Липсата на годен акт за съдебен контрол детерминира недопустимост на съдебното производство по смисъла на чл. 215, т.4 вр. с чл. 236 АПК и като е оставил без разглеждане частната жалба на общината съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия