Определение № 317 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 280/2010 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Въззивният съд по изложените съображения е оставил без уважение възражението на длъжника по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Така постановеното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като в чл. 423 ГПК е предвидена извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи и производството е сходно с това по чл. 303 и сл. ГПК, приложимо за исковото производство. Актът по чл. 423 ГПК не съставлява определение по чл. 274 ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона, актът по чл. 423 ГПК не съставлява и определение по чл. 274 ал. 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение