Определение № 82 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 560 от 04.05.2010 год., постановено по гр.дело № 1761/2006 год., с което е отменено решението на Варненския районен съд от 24.01.2003 год. по гр.дело № 299/1999 год. по описа на Х-ти състав спорът е решен по същество като е уважен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно процесния имот. Недоволни от въззивното решение са касаторите А. В. К., С. Д. Г., Т. Д. Й., Т. К. П., С. К. С., Р. Ч. К. и В. Ч. К., представлявани от адвокат С. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От наследниците на М. К. М., представлявани от адвокат Г. Я. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. От наследниците на И. К. М., представлявани от адвокат С. Г. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от представеното удостоверение изх.№ 307 от 17.05.1999 год. на Т.-Варна, ДС-А. данъчна оценка за процесната земя е 655,50 лева, т.е. обжалваемия интерес е до 1 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение