Определение № 104 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 461/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане от 27.07.2009 г. съдията - докладчик по нохд № 7226/2009 г. на Районния съд в гр. С. прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираното деяние в района на гр. С. е обвързало по правилата на местната подсъдност /чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на първата от които попада настоящия случай. Видно от данните по обвинителния акт подсъдимият и трима от общо четиримата свидетели живеят в района на гр. Б.,т.е. може да се приеме, че е реализирано законовото изискване много свидетели и обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретната ситуация това е Районният съд в гр. Б., който следва да разгледа делото. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК