Определение № 10529 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. Н., чрез адв. Маринов като процесуален представител, против определение № 1499 от 26.08.2024 г., постановено по адм. дело № 459/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, с което са оставени без разглеждане жалбата му срещу писмо с изх. №24/слу-6633-15 от 23.07.2024 г. на кмета на община Перник и искането за спиране на предварителното изпълнение на същото, като производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт, тъй като с него се се създават задължения за частния жалбоподател. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – кметът на Община Перник, чрез пълномощника си юрк. Евтимова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата (наименувана искова молба) на Н. В. Н. против писмо с изх. №24/слу-6633-15 от 23.07.2024 г. на кмета на община Перник, съдът приема, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Излага съображения, че процесното писмо не е индивидуален административен акт, няма самостоятелно действие, а е изпратено на жалбоподателя в хода на извършваща се проверка по чл. 223 ЗУТ, поради което не представлява окончателен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прието е също така, че писмото е с уведомителен характер относно започналата административна процедура, направените към момента констатации и е посочена приложимата Наредба № 6 за организация на движението на територията на община Перник. Съдът приема, че с него не се засягат законните права и интереси на Н., нито възникват задължения, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, респ. право да иска спирането му. По тези съображения достига до заключение за недопустимост на жалбата и на акцесорното искане по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспореното писмо. Определението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, а е такъв по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Видно от съдържанието на писмото административният орган съобщава на жалбоподателя за постъпилите в община Перник две писма от РДНСК и за констатациите при извършена на място проверка, от която е установено, че по тротоара - публична общинска собственост пред имота му са поставени антипаркинг елементи, посочен е подзаконовият нормативен акт, уреждащ реда за поставянето на такива елементи и че в общината не е открито заявление с искане за монтирането им. Правилно съдът приема, че вписаното указание до жалбоподателя да освободи тротоарната площ от поставените антипаркинг колчета, не засяга правата и интересите му, доколкото съгласно чл. 26, ал. 14 от цитираната наредба тази дейност е в правомощията единствено на съответните упълномощени представители на община Перник. Противно на твърденията в жалбата, волеизявлението, с което органът уведомява собственика на имота, пред който са поставени описаните елементи, за извършената проверка и констатациите от нея не поражда задължение за премахване на същите, а е условие за провеждането на административно производство съобразно дадените с писмата на РДНСК - Перник указания за предприемане на действия на основание чл. 223 ЗУТ. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че оспореното писмо по същността си представлява завършващ процедурата акт. Това е така, тъй като в него не се съдържа властническо волеизявление, създаващо задължение за премахване на антипаркинг елементите и в този смисъл не засяга правната сфера на оспорващия. Съдържанието на писмото сочи на акт по чл. 26, ал. 1 АПК, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Доводите на частния жалбоподател, че антипаркинг елементите не представляват нито строеж, нито преместваем обект, както и относно поставянето им от служители на общината във връзка с подадена от него жалба до административния орган от 04.01.2018 г. с искане за монтиране на пилони или др. подходящи средства, които да пречат на автомобилите да паркират пред имота му, са относими към евентуалното оспорване на приключващия административното производство акт, но не водят до извод за допустимост на жалбата срещу оспореното писмо. Предвид изложеното правилно съдът приема, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане, което обуславя недопустимост и на искането за спиране на предварителното му изпълнение. Определението е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Перник сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,