Определение № 202 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 678/2011 г.

Производството е по чл. 64, ал.2 и сл. ГПК. Подадена е от С. Б. Н. от [населено място] молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 416 от 22.11.2012г., постановено по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане молбата й за тълкуване на постановеното по делото решение. Причините за пропускане на срока, сочени от молителката, са че на 19, 20 и 21 декември 2012г. е отсъствала от [населено място] и е била в М. и В. за разрешаване на проблеми, свързани с решението по делото - трябвало е да посети кантората на частен съдебен изпълнител, да подписва акт за непълноти и грешки в кадастралната карта, да възстановява ВиК инсталацията в жилището в [населено място], прекъснато от ответницата по молбата. Наред с това изтъква, че съобщението за определението на съда е получено от съпруга й Н. Н., който не разполага с мобилен телефон, нито със стационарен такъв и затова тя научила за определението едва при завръщането си в П. на 21.12.2012г. Ответницата по молбата С. Н. Я. оспорва искането за възстановяване на срок. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира подадената молба за неоснователна. Съображенията са следните: С определение № 416 от 22.11.2012г. по настоящето дело е оставена без разглеждане молбата на С. Б. за тълкуване на решението по делото, постановено на 14.03.2012г. и приведено в изпълнение от съдебен изпълнител на 26.10.2012г. Молителката Б. е уведомена за определението на съда на 19.12.2012г. като съобщението е получено от нейния съпруг Н. Н.. Срещу определението е постъпила частна жалба на 28.12.2012г., която е върната като просрочена с определение № 6 от 07.01.2013г. Връщането е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС с определение по ч.гр.д. № 2672/2013г. на Четвърто г.о. Изтъкваните от молителката обстоятелства, непозволили й своевременно подаване на жалбата, са свързани с тридневното й отсъствие от [населено място] в първите три дни от началото на срока - 19, 20 и 21 декември 2012г., поради което е узнала за акта вечерта на последния от тези три дни, когато се е прибрала в дома си в [населено място]. Заедно с молбата и в насроченото съдебно заседание молителката представя доказателства за своята ангажираност през тези дни - видно от удостоверение на Областна Дирекция на МВР-М., че на 19.12.2012г. е била в дирекцията във връзка с извършвана полицейска проверка; същия ден е била и в [община] за подписване на акт за непълноти и грешки по кадастралната карта на [населено място], който тя е отказала да подпише; на 20.12.2012г. е била във В. в жилищната сграда на [улица], за което е съставен констативен протокол от РУ„Полиция”-В.; според представения транспортен билет на 21.12.2012г. е пътувала от В. за В.. Другите приложени доказателства не доказват ангажираност в сочените дни. Установеното отсъствие на молителката от [населено място] на 19, 20 и 21 декември не означава, че тя не е имала възможност да подаде частната жалба в останалите дни от течението на срока /който фактически е удължен поради почивните дни по коледните празници/. Това тридневно отсъствие не представлява особено непредвидено обстоятелство, което да препятства спазването на срока, както изисква чл. 64, ал.2 ГПК. Без значение е, че ангажиментите на молителката в [населено място] и [населено място] са свързани с проблеми, възникнали следствие на водения между нея и ответницата съдебен спор относно имота в [населено място]. Не е налице и хипотезата на чл. 46, ал.4 ГПК, на която се позовава молителката. Цитираната разпоредба дава възможност да се иска възстановяване на срок когато съобщението е връчено на „друго лице” по смисъла на чл. 64 ГПК, а адресатът е отсъствал от адреса и не е било възможно своевременно да узнае за връчването. Касае се до особен случай на възстановяване на срок, приложим когато адресатът на съобщението е отсъствал в течението на целия срок и е узнал за връчването едва след изтичане на срока за извършване на съответното действие. Именно поради това в тази хипотеза законодателят е предвидил, че срокът по чл. 64, ал.2 ГПК за подаване на молба за възстановяване на срок започва от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. Както вече бе посочено настоящият случай не е такъв, защото С. Н. е отсъствала от дома си първите три дни от началото на едноседмичния срок за обжалване и е узнала за съобщението най-късно на третия ден от срока. Следователно не е имало пречка да подаде жалбата в оставащите дни до края на срока. По изложените съображения, тъй като не са налице „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, нито е налице невъзможност да узнае за връчването в рамките на срока за обжалване съгласно чл. 46, ал.4 ГПК, молбата за възстановяване на срок се явява неоснователна. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.