Определение № 423 от 20.09.2010 г. на ВКС по д. № 382/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. – Г. срещу определението на ВКС по гр.д. №628/10 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частната жалбоподателка за отмяна на влезли в сила решение на ВКС по гр.д. №44/08 г. и потвърденото с него решение на С. по гр.д. №1314/04 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност- незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Касаторката сочи, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуални правила – на чл.22, ал.1,т.5 от ГПК, поради участието в постановилия го състав на съдия Св. Б., взела участие и при решаване на гр.д. №1314/04 г. на С.. Това нарушение не е налице – обжалваното определение е по допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна. Постановилият го състав, според изрично посоченото в определението, не е формирал изводи по съществото на спора и за основателността на молбата за отмяна, а само по формалните предпоставки за допустимост на разглеждането й в открито заседание – чл.307, ал.1 и 2 от ГПК. При този предмет на произнасяне, участвалият в постановяване на едно от атакуваните с молбата за отмяна влезли в сила решения съдия не може да се счита заинтересован и с накърнена безпристрастност /ТР №29/86 г./, в нарушение на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК. Разпоредбата не следва да се тълкува разширително, с разпростиране забраната по отношение и на съдебноадминистративните действия по проверка редовността и допустимостта на молбата в извънредното производство за отмяна. В този смисъл са решение № №11/97 г. и 95/94 г. на ВКС, петчленен състав. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.