Определение № 451 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. М. А. К. чрез адвокат П. В. против определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 18/18.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 759/2009 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на М. М. А. К. против въззивно определение № 908/29.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1539/2009 г. на С. апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. М. А. К. срещу определение № 719/8.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5111/2009 г. на С. градски съд, Брачно отделение, І ВС състав, с което е върната молба вх. № 27530/1.06.2009 г., подадена от М. М. А. К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Х. Р. М. А. Х. и е прекратено производството по делото. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор от ответна страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и уточнението й и данните по делото приема следното: С обжалваното определение съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е констатирал, че предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е допуснато обезпечение по бъдещ иск чрез налагане на „друга подходяща мярка” по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно забрана за напускане на страната и отнемане на паспорта на ответника по бъдещия иск. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е посочил, че определението за допускане на обезпечение на иск, съответно отказът за допускане на обезпечение на иск, подлежи на двуинстанционно разглеждане, като по жалби срещу определение с такъв характер Върховният касационен съд се произнася само в случаите, когато обжалваното определение е постановено за първи път от въззивен съд /т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС/. По правния въпрос, решаващ за изхода на настоящото дело, а именно: допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки с ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК по задължителен начин е прието, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Такъв е конкретният случай. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение