Определение № 183 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Т. С., чрез адв. Стойка Сотирова, срещу определение № 398/13.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 291/2018 г. по описа на Пернишки окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено в обжалваната му част определение от 12.03.2019 г. на Районен съд - Радомир, с което е оставено без уважение искането на Е. С. за допускане встъпване по делото на трето лице - помагач. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице правен интерес от привличането на [община] като трето лице - помагач по делото, поради което е неправилно е потвърдил първоинстанционното определение. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира правни въпроси. Твърди, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, без да посочва коя от трите законови хипотези е приложима. Ответницата по жалба Ц. Г. Т. не е подала отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената частна касационна жалба е недопустима. С обжалваната част на въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на ответника Е. Т. С. за привличане на [община] като трето лице - помагач. Според нормата на чл.274, ал.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие по делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Съгласно разясненията в т.9а от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл.218 и чл.219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице – помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Определението не попада и в категорията на определенията, с които се решават по същество други производства, поради което обжалваният съдебен акт на въззивния съд, потвърждаващ определение, с което е отказано конституирането на трето лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване, като изключено от предметния обхват на нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. С оглед на изложеното по-горе, подадената частна касационна жалба следа да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото – прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,