Решение № 868 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2012 г.

Решение № 868 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 340/21.06.2012 г., постановено по административно дело № 353/2012 г., Великотърновският административен съд е: 1) отменил Ревизионен акт (РА) № 071101933/15.12.2011 г., издаден от орган (гл. инспектор) по приходите на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 124/05.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), относно установените задължения за: лихви върху невнесени в срок задължителни осигурителни вноски за ДОО (фонд "Държавно обществено осигуряване") за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок вноски за ДЗПО-УПФ ("Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд") за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване по изплатените трудови възнаграждения за м. май 2002 г., лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. октомври 2001 г., м. март 2002 г. и м. ноември 2005 г.; 2) отхвърлил жалбата на Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, срещу същия ревизионен акт в останалата й част; 3) осъдил Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите разноски в размер на 100 (сто) лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП в частта му, в която РА № 071101933/15.12.2011 г. е отменен. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира следното: 1) да се отмени решението на първоинстанционния съд в частите, в които процесният ревизионен акт е отменен; 2) да се потвърди ревизионният акт за установените с него задължения за: лихви върху невнесени в срок задължителни осигурителни вноски за ДОО за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок вноски за ДЗПО-УПФ за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване по изплатените трудови възнаграждения за м. май 2002 г., лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. октомври 2001 г., м. март 2002 г. и м. ноември 2005 г.; 3) да се присъди в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Ответникът по касация Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна. Оспореното с нея съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция правилно е била изяснена фактическата обстановка. Спор по дължимостта на установените задължения, както и относно това, че същите са внесени, но не в рамките на законово определените срокове, не се е формирал между страните по делото, а спорен е бил единствено въпросът за това дали вменените с РА задължения за лихви върху невнесените в срок задължителни осигурителни вноски са погасени по давност, с оглед направеното пред съда от процесуалния представител на първоначалния жалбоподател изрично възражение за изтекла погасителна давност. В мотивите на проверяваното съдебно решение е прието следното: Съгласно чл. 113 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта. Чл. 158 от КСО определя, че осигурителните вноски за ДЗПО се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, видно от разпоредбата на чл. 7 от КСО, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. От своя страна осигурителните вноски за здравно осигуряване (ЗО) се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Задължителните осигурителни вноски по определението на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са публични вземания и съгласно чл. 171 се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Вноските за здравно осигуряване са дължими до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а изравнителната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тъй като давността е материалноправен институт, приложима е нормата, действала към началото на давностния период - в случая чл. 140 от ДПК . Задълженията на жалбоподателката за м. май 2002 г. за ДОО, ДЗПО и ЗО като осигурител е следвало да се платят най-късно през следващия месец, поради което давностният срок започва да тече от м. юли 2002 г. и изтича на 31.07.2007 г. Изравнителната вноска за ЗО за 2001 г. е следвало да се внесе през 2002 г. Давността започва да тече от 01.01.2003 г. и изтича на 31.12.2007 г. Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) е издадена на 16.05.2011 г. и към тази дата изброените по-горе задължения са били погасени по давност. По отношение на лихвите върху задълженията за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО е приложим давностният срок, регламентиран в чл. 111, б. "в" от ЗЗД и същият е тригодишен. Това е така, защото лихвите не са посочени в чл. 13, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК, отм.) в който изчерпателно са изброени публичните вземания, и същите имат частноправен характер. От изложеното следва, че към датата на издаване на ЗВР (16.05.2011 г.) задълженията за лихви за просрочие на вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО за м. май 2005 г. са погасени по давност, както и вноските за здравно осигуряване за м. октомври 2001 г., м. март 2002 г. и м. ноември 2005 г. Касаторовата теза за неприложимост на разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД по отношение на задълженията за лихви върху невнесените в срок осигурителни вноски, тъй като лихвите са изрично посочени в чл. 115, ал. 1 от КСО, е правилна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от КСО в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 105/2005 г., вземанията на Националния осигурителен институт за невнесени осигурителни вноски, неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, който в процесния казус започва да тече и следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от отменения Данъчен процесуален кодекс за релевантните периоди от време. Неоснователно обаче се твърди в касационната жалба, че дори при направено възражение за изтекла погасителна давност, РА не следва да бъде отменен, тъй като не се погасява самото задължение, а възможността то да бъде събрано принудително. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичното вземане се погасява по давност. Аналогична е и разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК . Поради това съдът, като инстанция по същество, трябва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, в т. ч. и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Не следва да бъде потвърден като законосъобразен РА, който установява вече погасени задължения. Правилно е определен от съда срокът, в който е следвало да се внесат вноските за ДОО, ДЗПО и за ЗО като осигурител за м. май 2002 г. и по отношение на начислените лихви, поради невнасянето им в срок петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО към датата на възлагане на ревизията е изтекъл. Правилно е прието също така, че изравнителната вноска за ЗО като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО във връзка с чл. 40, т. 2 от ЗЗО се дължи в срока по чл. 54 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) - 30 дни след подаване на декларацията по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ . Давностният срок по отношение на вноската за м. октомври 2001 г. започва да тече от 01.01.2003 г. и изтича на 01.01.2008 г., а по отношение на вноската за м. март 2002 г. започва да тече от 01.01.2004 г. и изтича на 01.01.2009 г. Следователно, към датата на възлагане на ревизията е изтекъл и петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО. По отношение на вноската за м. ноември 2005 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г., т. е. по отношение на нея давностният срок към датата на възлагане на ревизията не е изтекъл. С оглед на изложеното по-горе, следва изводът, че Великотърновският административен съд правилно и законосъобразно е отменил РА в следните му части за установени задължения: за лихви върху невнесени в срок задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд "Държавно обществено осигуряване" за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок вноски за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд" за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване по изплатените трудови възнаграждения за м. май 2002 г., лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. октомври 2001 г. и м. март 2002 г. Решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е отменен РА относно лихвата върху вноската за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. м. ноември 2005 г., поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, срещу съответната част от РА. Претенцията на касатора за разноски е само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100.00 лв. В касационното производство същият не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция не е основателно.