Определение № 636 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 674/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ен Б. Д. Ай П. Е. Л. А., Л. против определение № 1105/26.08.2009 г. по в.ч.гр.д. № 1994/2009 г. на Софийски АС, с което се: 1. Обезсилва определение № 765/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.336 ТЗ, предявен от частния жалбоподател срещу Б. АД-с. Трудовец, общ. Ботевград, за заплащане на сумата 145 438.14 британски лири без ДДС, ведно със законната лихва, чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в търговските банки посочени от молителя., 2. Прекратява производството по делото. Ответникът по частната жалба е подал писмен отговор, че същата е недопустима, тъй като контрола е двуинстанционен, а освен това е и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е допустима и основателна. С обжалваното определение е прието, че след като седалището на молителя е в чужбина, то съгласно чл.390,ал.1 ГПК, СГС няма качеството на родово компетентен съд на молителя и затова съдебния му акт е недопустим. Определението е неправилно. В случая следва да намери приложение правилото на чл.107, ал.3 ГПК. Освен това, тази алинея урежда предявяване на искове не само срещу лица с неизвестен адрес. Въззивният съд следва да съобрази и липсата на възражение за неподсъдност по смисъла на чл.119 ГПК, както и представеното в СГС копие от заведена искова молба в Софийски ОС-на лист 373. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което след отмяна на въззивното определение, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.