Определение № 633 от 29.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2017 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е. Д. М., срещу разпореждане от 27.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1229/2017 г. от Софийския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба на жалбоподателя, поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима. Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), уреждащ правото на справедлив съдебен процес. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид становището на страната, данните по делото и приложимия закон, намира следното: Разглеждана по същество, частната жалба е неоснователна. Е. Д. М. е подал частна касационна жалба с вх. № 7459/28.04.2017 г. против въззивно определение № 1128/31.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, с което на М. е отказано да се предостави правна помощ по гр.д. № 916/2017 г. по описа на СГС. Тя е оставена без движение с разпореждане от 16.10.2017 г. с указания за представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Указанията на съда са съобщени на Е. М. на 19.10.2017 г. Страната е подала молба от 26.10.2017 г. Апелативният съд намерил, че с нея не са отстранени нередовностите на частната жалба и с обжалваното разпореждане от 27.10.2017 г. е върнал същата. Определението е правилно. Частната касационна жалба е била нередовна и правилно е оставена без движение от администриращия съд. Не е последвало в срок изпълнение и съдът точно е приложил закона, като е върнал частната жалба. Сам М. и не спори относно установените факти. Позоваването на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е голословно. Цитираната норма не гарантира правото на обжалване, а само изисква от всяка договаряща държава да осигури на лицата, на които се предоставя, по процедури, уредени в националното законодателство, всички основни гаранции за реализацията му. М. е имал право на жалба и е подал такава, но тя е била нередовна и поради бездействието му, съдът не е имал друга възможност, освен да я върне. П. от неизпълнение не е равнозначна на липса на право на жалба, съответно на достъп до съд. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд