Определение № 101 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 97/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 1884/10.10.2016 г. по в.т.д.№ 2673/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено Решение № 2324/22 март 2016 г. по гр.д.№ 8991/2015 г. на СГС, І гражданско отделение, 4 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.93 ал.2, изр.2 ЗЗД срещу [фирма] за сумата 108 000 ЕВРО, представляваща част от платен задатък с общ размер 120 000 ЕВРО, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30 април 2009 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на иска, предявен като частичен. Касаторът твърди, че с предявяването на първия частичен иск в размер на 12 000 ЕВРО е прекъсната давността за цялото вземане съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД, искът е уважен с влязло в сила решение, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос „Спира ли и прекъсва ли предявяването на частичен иск погасителната давност за непредявената част от вземането при уважен с влязло в сила решение частичен иск“. Ответното [фирма] София изразява становище в срока за отговор на жалбата, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че по формулирания от касатора първи въпрос, за който се твърди, че е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение, е образувано Тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК с разпореждане от 30 юни 2016 г. на Председателя на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214 ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането“, намира, че са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.7 ГПК за спиране производството по настоящото дело до приключване на производството по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК поради преюдициалния характер на тълкувателния проблем. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК