Определение № 60 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 486/2016 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от И. П. Х., молба с вх. № 514/11.01.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 107/27.01.2015 г., постановено по гр. дело № 4860/2014 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени, предявените от молителя срещу М. А. Х., В. А. И. и В. П. Х., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 08.12.2006 г. – в частта му относно дял четвърти, поради липса на съгласие, противоречие на добрите нрави и липса на основание; в тежест на молителя са възложени и разноските по делото. В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че през 2011 г. му се е наложило и се е снабдил с („извадил“) скица № К*****/10.01.2011 г., за която поддържа, че е ново писмено доказателство, което не му било известно в хода на делото. Ответниците М. А. Х. и В. А. И. в отговора си на молбата за отмяна излагат становище и съображения за недопустимост, както и за неоснователност на същата. Ответникът В. П. Х. не е подал отговор на молбата за отмяна в срока за това. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая, съгласно твърденията на молителя, той се е снабдил със сочената от него скица № К*****/10.01.2011 г. през 2011 г. Следователно, молбата му за отмяна с вх. № 514/11.01.2016 г., изпратена по пощата на 06.01.2016 г., е подадена повече от 4 години след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. При този изход на делото, на основание чл. 38 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ответниците Х. и И. – адв. В. Т. В., претендираното от последната възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., а именно – сумата 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение