Решение № 5992 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2012 г.

Решение № 5992 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Васил Атанасов Василев от гр. Варна срещу решение № 891 от 02.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2177/2010 г. по описа на АС-Варна, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу Община - Аврен за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от отменена като незаконосъобразна заповед № ВО-17/12.03.2007 г. на кмета на с. Близнаци, община Аврен неимуществени вреди в размер на 1000 лв., явяващ се частично предявен при размер на цялата претенция за неимуществени вреди - 20 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, община- Аврен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Варна е отхвърлил иска на Васил Ат. Василев срещу община - Аврен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, предявен като частичен иск от обща претенция за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, изразяващи се в преживени от ищеца нервно напрежение, загуба на доверие в местната власт, непрекъснати безпокойства, че различни лица свалят оградата на собствения му земеделски имот, чупят оградни колове и крадат строителни материали, причинени му от обявената за нищожна с влязло в сила съдебно решение заповед № ВО-17/12.03.2007 г. на кмета на с. Близнаци, община Аврен. Така посочените неимуществени вреди от цитираната по-горе заповед се претендират за периода от 12.03.2007 г. - датата на издаване на обявения за нищожен административен акт - до 23.09.2009 г. - датата на предявяване на исковата молба пред АС-Варна. С обявената за нищожна заповед на кмета на с. Близнаци административният орган на основание чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ е наредил да се осигури временен път за преминаване на ползвателите по § 4 от ДР на ЗСПЗЗ през собствения на Василев имот с кад. № 00001 в местността "Емешенлията", с. Близнаци с цел достъп до притежаваните от тях имоти. Същата заповед е обявена за нищожна с решение № 96/10.01.2009 г. на Варненския районен съд, ХIV-ти състав, постановено по гр. д. № 3022/2007 г. /ВРС, което, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗОСИ, е окончателно. За да отхвърли предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, Административен съд - Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че, доколкото страна в производството пред Варненски РС, в което с влязло в сила решение процесната заповед е обявена за нищожна, е била не община- Аврен, а кметът на с. Близнаци, съдебното решение няма сила на присъдено нещо по отношение на община Аврен и не я обвързва. Община Аврен не била длъжна да изпълни решението, съответно - да дава каквито и да било указания на кмета на с. Близнаци. Отделно от това - тъй като на обявената за нищожна заповед не е придадено предварително изпълнение по чл. 60 от АПК и същата като обжалвана и обявена за нищожна въобще не е влязла в сила, не е била привеждана в изпълнение. Според съда от заповедта биха настъпили реални вреди за ищеца, само ако беше изпълнена, поради което липсва основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -претърпени от Василев неимуществени вреди. Наред с горното и на база събраните доказателства - свидетелски показания, част от които - дадени от заинтересовано от изхода на спора лице - съпруга на ищеца, както и приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, съдът е приел, че не се доказват нито реално претърпени вреди, нито причинно-следствена връзка на евентуално претърпени такива вреди с обявената за нищожна заповед. Решението на АС-Варна е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на АС-Варна за това, че община -Аврен не е обвързана от съдебното решение за обявяване нищожността на административния акт, от който се претендират вредите. Страните по делото не спорят, че с. Близнаци е в рамките на община - Аврен и съставлява център на кметство. Заповедта на кмета на кметството по чл. 36 от ЗОСИ безспорно е административен акт, независимо от обстоятелството, че специалният ЗОСИ предвижда различен от АПК ред за обжалването й - пред районния съд като последна инстанция. Чл. 205 от АПК сочи ответника по иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- това е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Действително община - Аврен се представлява не от кмета на кметство -с. Близнаци, а от кмета на общината, който по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА е и органът на изпълнителната власт в тази административно-териториална единица. Кметът на кметство обаче съгласно горецитирания законов текст е орган на изпълнителната власт в кметството, а кметството, наред с районите, по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗАТУРБ е съставна административно-териториална единица в рамките на общината. Разпоредбата на чл. 205 от АПК следва да се тълкува по-широко - ответник по иска за вреди по ЗОДОВ е юридическото лице, към което се числи административния орган, от чийто акт, действие или бездействие се претендират вредите. Такова тълкуване е продиктувано от разума на закона- присъжданото по ЗОДОВ обезщетение за вреди е винаги парично, а именно юридическото лице формира самостоятелен бюджет, от който да се разходват тези парични средства при евентуално уважаване на осъдителния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМСМА само общината като административно-териториална единица, не и кметствата в рамките на тази община, съставлява юридическо лице, поради което именно общината е надлежния ответник по предявения в настоящото производство иск, независимо от това дали пряко представляващият я орган - кметът на общината е издател на обявения за нищожен административен акт или не. Достатъчно е, че издалият заповедта кмет на кметство е орган на изпълнителната власт на единица, която не е самостоятелно юридическо лице и по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗАТУРБ е съставна част на община-Аврен. Настоящият съдебен състав не споделя и развитите от АС -Варна съображения за дефинитивното ненастъпване на вреди за ищеца от нищожната заповед на кмета на кметство - с. Близнаци поради обстоятелството, че тази заповед не била влязла в сила, не била изпълнена от органа по изпълнението, в резултат на което издаването й не било повлияло на третите лица. Заради суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта и последвалата обжалването отмяна на административния акт, същият не бил произвел правно действие и реално не бил накърнил правната сфера на ищеца. Подобно разбиране би довело до невъзможност да се търсят вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, спрямо който действа основния принцип по чл. 166, ал. 1 от АПК за суспензивен ефект на жалбата - от една страна или да се търсят вреди от отмяната на акт, на който с разпореждане на съда е спряно допуснатото от административния орган или от закона предварително изпълнение- от друга страна, каквато не е целта на ЗОДОВ. Отделно от това, независимо от суспензивния ефект на жалбата и невъзможността един административен акт да бъде изпълнен принудително от органа по изпълнението, същият административен акт може фактически да бъде изпълняван от лицата, за които е благоприятен. Твърдения в горния смисъл навежда самият ищец, включително и на стр. втора от исковата си молба. Правилно обаче съдът е приел, че липсват достатъчно доказателства за ищеца да са настъпили твърдяните от него неимуществени вреди, както и доказателства евентуално настъпили такива вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка именно с обявената за нищожна заповед на кмета на кметство - с. Близнаци. Реалното настъпване на вредите, включително и неимуществените такива, не се предполага, а следва да се докаже, като в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване на твърденията си в тази насока. С исковата молба се твърдят неимуществени вреди, причинени от и изразяващи се в загубване вяра в местната власт, непрекъснати безпокойства, че различни лица свалят оградата на имота, чупят колове, крадат строителни материали и преминават през имота, когато си поискат; непрекъснати безпокойства, нервно напрежение, сигнализиране на различни органи, за това, че различни лица преминават през имота му и го увреждат, обжалване на заповеди, водене на дела. Свидетелските показания не доказват наведените от ищеца основания, довели до причинените му неимуществени вреди- св. Рени Вълкова и св. Снежанка Василева / последната - съпруга на ищеца/ свидетелстват предимно за претърпени от Василев душевни болки и страдания в резултат на нереализирани от него бизнес идеи за създаване на охлювовъдна ферма и овощни градини, за осъществяването на които временният път пречи, а не в резултат на притесненията му, че преминаващите хора ще чупят огради, крадат строителни материали и т. н. Нещо повече - само съпругата на ищеца, която е заинтересована от изхода на спора, твърди, че имотът му е ограден, без дори и тя да твърди, че същият е и застроен. Свидетелката Вълкова, въпреки че подробно описва местоположението на имота преди и след придобиването му от ищеца, не твърди за наличието било на ограда, било на сграда, било само на струпани строителни материали в същия. Евентуално, дори да се приеме, че свидетелските показания за преминаване през собствения на ищеца имот доказват причиняването на твърдяните от него нервни напрежения и неудобства от водене на дела и сезиране на компетентни органи- т. е. реалното настъпване на неимуществени вреди, то в този случай правилно АС-Варна е приел, че липсват доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и обявения за нищожен административен акт, от който същите вреди се претендират. Видно от показанията на св. Вълкова, и преди постановяване на процесната заповед, и след обявяването й за нищожна, през мястото на ищеца преминават хора. Това преминаване през имота на Василев продължава и след заповедта, т. е. и към датата на даване на показанията/ предвид употребения глагол "продължиха" /. Не се доказва пряка причинно-следствена връзка между причинените на ищеца болки и страдания и конкретната заповед на кмета на с. Близнаци. Такава връзка между депресивното състояние на ищеца и заповедта не се доказва и с приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание, в което е прието заключението му, изводът за влиянието на заповедта и водените във връзка с издаването й дела върху душевното състояние на ищеца и констатираната форма на депресия е само косвено. За да се установи пряка връзка между двете е било необходимо да се изследва психологичното му състояние преди издаване на заповедта и след това, което, с оглед момента на назначаване на експертизата очевидно не е направено - т. е. очевидно такава пряка и непосредствена връзка не може да се установи, а само се предполага. При горните обстоятелства правилно съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от него неимуществени вреди и обявената за нищожна заповед за прокарване на временен път през земеделския му имот по чл. 36 от ЗОСИ. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че не може да се установи претендираните от Василев неимуществени вреди да са в пряка връзка единствено със заповедта на кмета на кметство с. Близнаци за прокарване на временен път през имота му, доколкото за част от претендирания период - от 12.03.2007 г. до 30.10.2007 г. -е действал и друг, отменен като незаконосъобразен административен акт, осигуряващ преминаване през същия имот, а именно: заповед № 790/09.08.2004 г. на кмета на община - Аврен. Претенцията за обезщетение за вреди за периода от 10.01.2009 г. - датата на прогласяване на заповедта на кмета на с. Близнаци за нищожна до завеждане на делото -23.09.2009 г. също е неоснователна, тъй като в този период не е налице незаконосъобразен административен акт на административен орган. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Доколкото правилно АС-Варна е приел, че в процесния случай не е налице доказана пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и обявения за нищожен със съдебно решение административен акт, правилно съдът е отхвърлил иска по ЗОДОВ като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.