Определение № 412 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на В. Ангелова, съдия в Софийския градски съд (СГС), против решение по т. 10 от протокол № 11 от заседанието на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 28.03.2023 г., с което е изпратена молбата й да бъде допълнено протоколно решение № 30/22.07.2022 г. на СК на ВСС по т. 1.23, с което е преназначена за съдия в СГС, с посочване на Търговска колегия, по компетентност на административния ръководител – председател на Софийски градски съд, при съобразяване на разпоредбата на чл. 85, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неспазване на изискванията за форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Формулирано е искане обжалваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде отменено и преписката да се върне на кадровия орган със задължителни указания, съгласно които СК на ВСС да допълни решение № 30/22.07.2022 г. на СК на ВСС по точка 1.23, като посочи, че назначаването ѝ е в Търговска колегия на СГС, алтернативно да бъде назначена по следващо желание. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Топалова, аргументира теза за недопустимост на подадената жалба, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Тя е подадена срещу волеизявление, което не притежава белезите на годен за обжалване административен акт и съответно не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК. С решенията по т. 1.23. и по т.1.23.1. от протокол № 30/22.07.2022 г. СК на ВСС разкрива, на основание § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.), 1 (една) длъжност „съдия“ в Софийски градски съд, считано от 28.07.2022 г., и преназначава, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, във връзка с § 44, ал. 1 и ал. 4 и § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.), В. Ангелова – съдия в Специализиран наказателен съд, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, на длъжност „съдия“ в Софийски градски съд, със запазване на придобития ранг и размер на възнаграждение, считано от 28.07.2022 г. С молба с вх. № ВСС-11074/09.03.2023 г. В. Ангелова е направила искане за допълване на протоколно решение № 30/22.07.2022 г. на СК на ВСС по т. 1.23, с което е преназначена на длъжността „съдия“ в СГС, като бъде посочена и избраната от нея колегия, а именно Търговска колегия. Видно от съдържанието на обжалваното решение по т. 10 от протокол № 11 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28.03.2023 г., същото има уведомителен характер, не поражда права и задължения, както и не засяга права и законни интереси и не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С атакуваното решение подадената от В. Ангелова молба за преназначаване на длъжност „съдия“ в СГС – Търговско отделение е изпратена по компетентност на административния ръководител – председател на Софийския градски съд, по съображения, че последният следва да свика Общо събрание на съдиите от СГС за разглеждане на молбата на Ангелова (арг. от чл. 85, ал. 3, т. 1 от ЗСВ). Адресат на решението е административния ръководител на СГС. Процесното решение няма характеристиките на индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Решението не представлява конститутивен административен акт и не предизвиква едностранна промяна в правната сфера на Ангелова. То не е и отказ за ИАА, който отказ в легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на индивидуален административен акт. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебноадминистративно производство. Отсъствието на годен за съдебно обжалване по реда на АПК административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. В разпоредбите на чл. 159 от АПК са изброени неизчерпателно случаите, при които жалбата се оставя без разглеждане и образуваното съдебно производство се прекратява, като в т. 1 е посочено, че това става, когато актът не подлежи на оспорване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол по реда на административното правораздаване, следва да бъде отменено протоколното определение от 20.11.2023 г., с което е даден ход по съществото на спора и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на В. Ангелова срещу решение по т. 10 от протокол № 11/28.03.2023 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение