Определение № 407 от 13.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2400/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 163/13.05.15г., постановено по т.д.№ 112/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 107/17.11.14г. по т.д.№ 32/14г. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Б. К. и Б. Д. Б., [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че същите му дължат солидарно сумата от 58544,98 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 28.11.07г., договорна лихва 9324,86 лв., начислена за периода от 28.11.07г. до 07.06.13г., лихва за забава 3223,48 лв., начислена за периода от 27.09.11г. до 07.06.13г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.13г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 889/13.06.13г. по ч.гр.д.№ 1550/13г. на РС – [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответниците Д. Б. К. и Б. Д. Б., [населено място] оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните на 28.11.07г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответниците по жалбата сумата от 60000 лв. със срок за връщане от 360 месеца, като на 07.06.13г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което се е позовала на настъпила към 27.09.11г. предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита. Изложени са съображения за наличието на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита поради пълно неизпълнение на задължението за заплащане на вноските за месеците юли, август и септември 2011г. от по 510,02 лв. всяка, представляващо забава над 90 дни към 27.09.11г. съгласно уговореното в т.20.2 от Общите условия на договора. Според решаващия състав до кредитополучателите не е достигнало изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с оглед на даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Изпратените от банката писма на 12.12.11г. не са получени от кредитополучателите, тъй като са били върнати от пощенската служба с отметка, че пратките не са получени (на 03.01.12г. до Б. Б. и на 18.01.12г. до Д. К.). Изводът на апелативния съд е аргументиран от обстоятелството, че в договора няма изрична уговорка за адреса, на който да се изпраща кореспонденцията до страните, като е избран начин на уведомяване чрез писма на известните на банката адреси на длъжниците, но с оглед на отметките при връщане на разписките не може да се установи по сигурен начин на каква причина се дължи липсата на връчване (дали е поради поведение на длъжниците или поради лошо изпълнение на задълженията на служителите в пощенската служба). Апелативният съд се е позовал и на факта, че след твърдяната от банката дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.09.11г. кредитополучателите са продължили внасянето на суми за погасяване на кредита до 21.05.13г., като междувременно не им е съобщено по друг начин до 07.06.13г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на банката по договора за кредит не е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание, поради което е отхвърлил иска. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: „Следва ли се приеме за редовно връчено уведомителното писмо за обявяване на кредит за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, изпратено като препоръчана пратка чрез [фирма], лицензиран оператор за доставка на пощенски услуги, когато на обратната разписка е отбелязано „пратката не е потърсена от получателя”, при спазване на процедурата и изискванията на чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги?”. Поставеният въпрос е от значение за спора, тъй като е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът не е обосновал допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с практика на ВКС, с която да е дадено принципно разрешение на въведения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Както е заявено и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС не е указана форма за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и същата не би могла да се изведе пряко от нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС е посочена възможност за удостоверяване с нотариална покана на отказ на издателя да му бъде предявен запис на заповед, но ако същият е освободен от протест, поради което разглежданата хипотеза не е аналогична на настоящата. В представеното от касатора решение № 4/08.02.15г. по т.д.№ 197/14г. на Великотърновския апелативен съд е прието, че уведомлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост е изпратено с писма, на които обратните разписки са оформени като „непотърсени”, но в случая съставът на съда се е позовал и на клаузи в общите условия на договора относно връчването на кореспондения между страните. По делото липсват данни за влизане в сила на това решение, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги е предвидено, че условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Въз основа на това препращане Комисията за регулиране на съобщенията е приела Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, според които препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис и се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно чл.5, ал.3 от правилата, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Въведената регулация не дава отговор на въпроса за съдържанието на удостовереното в обратните разписки обстоятелство „пратката не е потърсена от получателя”, а препраща към общите условия на договорите на пощенските оператори, поради което разрешаването на същия изисква прилагане на договорни клаузи и обсъждане на факти по всеки конкретен спор, а не тълкуване на законови разпоредби. Предвид на значението на въпроса за момента на настъпване на предсрочна изискуемост на банков кредит по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като съставът на ВКС приема, че въпросът следва да се разгледа относно приложението на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги по отношение на начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1421,86 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд