Определение № 121 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4438/2016 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 126617 от 07.10.2016 г., допълнена с частни касационни жалби вх. № 9961 от 13.10.2016 г., вх. № 10797 от 03.11.2016 г. и вх. № 10888 от 07.11.2016 г. на Д. Н. Д. против определение № 11272 от 18.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2896/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, която е оставена без разглеждане с определение № 243 от 1.12.2016 г. Подадената против определение № 243 от 1.12.2016 г. частна жалба е върната като просрочена с определение № 30 от 14.02.2017 г. На 2.03.2017 г. Д. Н. Д. е подал молба за възстановяване на срока за обжалване на определение № 243 от 1.12.2016 г., а на 6.03.2017 г. - частна жалба вх. № 2444 против определение № 30 от 14.02.2017 г. На същата дата с молба вх. № 2521 е поискал предоставяне на правна помощ по ч.гр.д. № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. под формата на процесуално представителство. Предмет на жалбата, по която е образувано гр.д. № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. е произнасянето на първоинстанционния и въззивния съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Д. Н. Д. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по гр.д. № 6572 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд на основание чл.21, т 3 ЗПП. Настоящата молба за правна помощ следва да бъде разгледана с оглед развитието на цялото съдебно производство, а не само с оглед предмета на настоящото частно производство. В случая съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 8002572 от 5.02.2016 г., в която е посочено, че е срещу Комисията за регулиране на Съобщенията относно заповед за освобождаване от длъжност по КТ № 016/30.10.2013 г. във връзка с обжалване на цялата процедура по възстановяване на работа, преназначаване и ново уволнение от 31.10.2013 г. след решение на съда – за отмяна на незаконно уволнение от 17.11.2009 г. по дело № 1871/2014 г. на АССГ, 42 състав. В исковата молба са посочени само фактическите твърдения на ищеца, като е заявено искане за предоставяне на правна помощ, след което ще оформи право иска, петитума и ще заяви доказателствените си искания. З. е представил доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл.23, ал.3 ЗПП, т.е. липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство обаче следва да бъде отказано на основание чл.24, ал.1, т.1 ЗПП. В случая не е ясен предмета на исковото производство. Поисканата още с исковата молба правна помощ цели изясняване на търсената от заявителя защита чрез посочване на петитум и съответстващи му факти, т.е. касае се до искане което следва да се квалифицира по чл.21, т.2 ЗПП и което съгласно чл.25, ал.2 ЗПП следва да бъде отправено до председателя на НБПП. Съдът е компетентен да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство при предявен иск с ясен предмет, което следва от задължението да направи преценката по чл.24, т.1 и т.2 ЗПП. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение