Определение № 390 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 334/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Р. от гр. Я., подадена чрез пълномощника му адв. К, срещу определение от 28.04.2009г. по в.гр.д. №12/2009г. на Ямболски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение от 20.02.2009г. по същото дело. Ответникът по жалбата В. Т. Р. не взема становище. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. В. Б. Р. е обжалвал с касационна жалба постановеното въззивно решение от 20.02.2009г. по в.гр.д. №12/2009г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено бракоразводното решение от 14.11.2008г. по гр.д. №990/2008г. на Ямболски районен съд, в частта за вината. С разпореждане от 06.04.2009г. проверяващият редовността на касационната жалба въззивен съд е указал на жалбоподателя да изправи в едноседмичен срок от съобщаването констатираните нередовности на касационната жалба, включително като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК. Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателя на 09.04.2009г. С обжалваното определение проверяващият редовността на жалбата въззивнен съд е приел, че в срока жалбоподателят не е изправил констатираните нередовността на касационната жалба, поради което е върнал касационната жалба. Определението е правилно. Въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; който е решаван противоречиво от съдилищата, респ. който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Въпреки указанията и дадения срок за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не е представил такова, поради което правилно е прието с обжалваното определение, че тази нередовност на касационната жалба не е изправена по реда на чл.285, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят не е приложил към касационната си жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и не е изправил тази нередовност по реда на чл.285, ал.1 от ГПК, поради което правилно с обжалваното определение нередовната касационна жалба е върната. Доводите в касационната жалба, че с представения ръкописен текст лично от жалбоподателя, са изпълнени указанията, не се подкрепят от съдържанието му, което не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, а представлява изложение на становището и доводите на жалбоподателя по съществото на спора. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение