Определение № 17 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 49/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Софийски районен съд, относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на В. Йорданов срещу заповед № РД-09 -118/04.05.2023 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“. При произнасянето по повдигнатия правен спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд взе предвид следното: Исковата молба на В. Йорданов срещу заповед № РД-09-118/04.05.2023 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“, е подадена до Софийски районен съд. С оспорената заповед е наредено: 1) Преди всяко представление на спектакъла „Караконджул“ по „Дервишово семе“ на Н. Хайтов, утвърдено с месечните и седмичните програми на театъра, да се провежда репетиция с присъствието на служителите от технически служби „Звук и видеооформление“, „Реквизит“ и „Художествено осветление“, които са определени в състава на представлението, както и втори асистент режисьор. Всички предстоящи репетиции да се отразяват в седмичните програми; 2) Репетициите да се провеждат в периода 16.30 ч. до 17.30 ч., като след всяка репетиция и представление да се попълва контролен фиш; 3) За да се избегнат пропуски, с които да се компрометира художественото ниво и качество на спектакъла, в контролните фишове да се описва подробно при какви условия са проведени репетициите и представленията. В случай, че има допусната неточност или отклонение от утвърдения драматургичен текст или техническото изпълнение на спектакъла, ситуацията да се описва с конкретика, която да позволи предприемането на превантивни или друг вид мерки с оглед недопускането им повторно; 4) Всяко представление на спектакъла „Караконджул“, до края на театралния сезон 2022 г. – 2023 г., да се заснема от фотограф в отдел „Връзки с медии и реклама“; 5) Във връзка с т. 2 и т. 3, контролните фишове да се докладват на директора на театъра. В исковата молба до Софийски районен съд са посочени основания за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната й. С определение № 32923 от 20.09.2023 г. по гр. дело № 27292/2023 г., Софийски районен съд (СРС) е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – София-град. За да постанови този резултат, СРС е приел, че съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Производството по оспорване на административни актове по съдебен ред е уредено в АПК, като административните съдилища преценяват редовността, допустимостта и основателността на подадените жалби, поради което сезиращият акт е изпратен на Административен съд – София-град по подсъдност. В резултат на посоченото определение в Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 11074/2023 г., като с определение № 10439 от 27.11.2023 г. същото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Административен съд – София-град и СРС по исковата молба, подадена от В. Йорданов срещу заповед № РД-09-118/04.05.2023 г. на директора на Народния театър „Иван Вазов“ и делото е изпратено на петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд за разрешаване на повдигнатия спор. За да приеме, че исковата молба не му е подсъдна, Административен съд – София-град се е позовал на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори. Индивидуален административен акт, според чл. 21, ал. 1 от АПК, е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Оспорената заповед на директора на Народен театър „Иван Вазов“ не е властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат права или законни интереси на отделни правни субекти. Административният съд е отчел, че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се потвърждава, че в случая е налице трудово правоотношение между директора на Народен театър „Иван Вазов“ и жалбоподателя. Това е правоотношение между равнопоставени правни субекти, не се създава отношение на власт и подчинение, с каквито се характеризира административното правоотношение, респ. при упражняване правата на работодател, ответникът не изпълнява вменените му със закон властнически правомощия, съответно издаваните актове във връзка с организацията на работа не представляват индивидуални административни актове, чието изпълнение е скрепено с мерките на държавна принуда. Поради изложеното, Административен съд – София-град е приел, че делото не е подсъдно на административен съд. В случая не се оспорва акт на административен орган, нито се касае за осъществяване на административна дейност, поради което разглеждането на иска е от компетентността на СРС. Исковата молба е подадена с претенция да се отмени заповед № РД-09-118/04.05.2023 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“, с която е създадена организация по осъществяването на репетиции за представлението „Караконджул“. Спорът за подсъдност е между административен и общ (районен) съд, поради което е налице основанието по чл. 135, ал. 5 от АПК и същият следва да се реши от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Настоящият петчленен смесен състав счита, че компетентен да се произнесе по исковата молба на В. Йорданов срещу заповед № № РД-09-118/04.05.2023 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“, е СРС. Същата няма и белезите на жалба по АПК. Съдебните производства пред административните съдилища започват по искане на заинтересованото лице или на прокурора в определените от АПК или друг закон случаи, като правото на съдебно оспорване на административните актове, макар и аналогично на правото на иск в гражданския процес, се реализира чрез жалба, а не чрез искова молба. С разпоредбата на чл. 147 и следващите от АПК е въведен особен ред за сезиране на компетентния съд и е предвидена специфична процесуална легитимация. Заявената претенция на В. Йорданов срещу заповедта на директора на Народен театър „Иван Вазов“, с която се създава организация за провеждане на репетиции за представлението „Караконджул“, е подсъдна на районен съд, доколкото с нея се цели отмяна на акт на работодателя по изпълнение на трудовия договор. Няма спор по делото, че жалбоподателят е сключил трудов договор № 122/27.05.2009 г., с който е назначен на длъжността „актьор“ в Народен театър „Иван Вазов“. Няма спор и че директорът на театъра е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Същото се удостоверява и от чл. 7, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Народен театър „Иван Вазов“, утвърден на 19.09.2022 г. от министъра на културата и чл. 5, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Народен театър „Иван Вазов“. При така установените факти се налага извод, че предмет на производството е заповед за изпълнение на трудов договор, издадена от работодател, а жалбоподателят е лице, което е в трудово-правни отношения с него. Съгласно чл. 360 от Кодекса на труда, трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Не се установява по делото в ГПК да е предвиден друг ред за разглеждане на този вид спорове, а съгласно чл. 134, ал. 1 от АПК е въведена забрана за изменяне на определената от закона подсъдност. По изложените съображения смесеният петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира, че компетентен да се произнесе по спора е Софийски районен съд, на който следва да се изпрати делото за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 и ал. 8 от АПК, смесеният петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,