Определение № 3500 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Димитрова, чрез пълномощник адвокат В. Филипов, против определение № 151/15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 773/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за допълване на определение № 1374/12.12.2023 г. по адм. дело № 773/2023 г. по описа на АС – Русе в частта за разноските. По изложените в частната жалба доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, жалбоподателката иска неговата отмяна и вместо него да се постанови ново, с което Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати сторените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Претендира разноски за настоящата инстанция съобразно приложен списък. Ответната страна – директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Иска същата да бъде оставена без уважение и претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, прие следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 773/2023 г. по описа на АС – Русе е образувано по жалбата на Е. Димитрова против заповед № 1976/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ в частта, с която на жалбоподателката е определено място на изпълнение на длъжността, различно от определеното й с акта за назначаване. Производството по делото е прекратено с определение № 1374/12.12.2023 г., постановено на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК – поради оттегляне на оспорения административен акт и липса на правен интерес от оспорването. Безспорно установено по делото е, че жалбата на Е. Димитрова против заповед № 1976/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, в посочената част, е подадена до съда чрез административния орган на 05.12.2023 г. (рег. № 32-659763/05.12.2023 г. по описа на Агенция „Митници“, Централно митническо управление“). Със заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ (т. е. един ден след депозиране на жалбата до съда пред органа) е отменена оспорената пред АС – Русе заповед № 1976/30.11.2023 г., доколкото с новата заповед се определя място на изпълнение на държавната служба в структурата на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна на общо 284 държавни служители, като по-конкретно промените касаят трима служители, сред които и жалбоподателката Е. Димитрова. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че е налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156 от АПК, както и че е отпаднал правният интерес за жалбоподателката от неговото оспорване, тъй като искането й за отмяна на заповед № 1976/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ се явява изцяло удовлетворено. В мотивите на прекратителното определение съдът посочва, че с отмяната на 06.12.2023 г. на оспорената заповед делото, още към датата на неговото образуване на 12.12.2023 г., изначално е без предмет, поради което и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С последващото определение № 151/15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 773/2023 г. по описа на АС – Русе, предмет на настоящата касационна проверка, съдът е оставил без уважение направеното от Е. Димитрова искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. За да отхвърли искането, съдът е приел, че в случая е налице отмяна на оспорената заповед с последваща по време заповед на същия орган, с която се цели оптимизиране на дейността и кадровото осигуряване на структури звена в ТД Митница Варна, а не признаване на основателността на подадената жалба. Оспореното определение е правилно. Правото да се присъдят направените по делото разноски за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице, свидетели и др. е регламентирано с разпоредбата на чл. 143 от АПК, респективно чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Отговорността за разноски се ангажира, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на дело. В административното право това означава спрямо жалбоподателката да е издаден неблагоприятен за нея административен акт, срещу когото тя се брани. В случая обаче от данните по преписката изобщо не става ясно дали издателят на акта е дал повод за завеждане на делото, защото няма данни дали определянето на работно място е станало по молба на жалбоподателката или е служебно и дали накърнява защитени от закона права и интереси на служителката. Нормата на чл. 143 от АПК определя правилата за дължимост на разноските, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата при оспорването на административния акт. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 от АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановен съдебен акт. Разноски се дължат на жалбоподателя и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт- чл. 143, ал. 2 от АПК. Тази хипотеза следва да се разглежда в пряка връзка с разпоредбите на чл. 156 от АПК, които уреждат възможност административният орган да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, при всяко положение на делото. За да е налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл.156 АПК следва оттеглянето да е настъпило в хода на вече образувано съдебно производство по делото. В настоящия случай обжалваната заповед на директора на Агенция „Митници“ е издадена на 30.11.2023 г., жалбата срещу нея е подадена до административния съд чрез административния орган на 05.12.2023 г., а заповедта е отменена на 06.12.2023 г. с последващ акт на административния орган, при което не е налице административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол още преди жалбата да достигне до съда и по повод на нея да бъде образувано допустимо и редовно съдебно производство. Затова не е налице оттегляне на административния акт в хода на делото по смисъла на чл. 156 от АПК. Обстоятелството, че процесната заповед е отменена един ден след депозиране на жалбата срещу нея пред административния орган, за чието подаване са направени разноски на 4.12.2023 г. / адвокатско възнаграждение/, не обуславя различен извод. Към момента на входирането на жалбата в съда на 12.12.2023 г., същата е била недопустима като лишена от предмет. Дали отмененият административен акт от неговия издател е бил законосъобразен или незаконосъобразен не може да се изследва при преценка на абсолютните процесуални предпостави за допустимост на жалбата. Обвързан от факта на отмяната на административния акт, съдът е постановил обжалваното определение в деня на постъпване на жалбата в съда. Предвид изложено, атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на Е. Димитрова за допълване на определение № 1374/12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 773/2023 г. по описа на АС – Русе, в частта за разноските, е правилно и следва да се остави в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна. Съгласно трайната съдебна практика в производството по искане за присъждане и/или изменение на присъдени разноски, което има акцесорен характер спрямо главното производство, отделни разноски не се дължат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение