Определение № 5152 от 16.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Финков срещу определение № 65 от 31.01.2023 г., постановено по административно дело № 314/2022 г. от Административен съд Смолян, с което е отменено протоколно определение от 17.01.2023 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по съществото на спора по оспорване на Заповед № 696/10.10.2022 г. на Ректора на Университета по хранителни технологии - Пловдив, делото е върнато в стадия на съдебното дирене и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. В представен писмен отговор от процесуален представител ответникът по частната жалба – Ректорът на Университета по хранителни технологии (УХТ) излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Смолян е била заповед № 696/10.10.2022 г. на Ректора на УХТ, с която на основание чл. 24, ал. 5 във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 1 б. „б“ от Правилника за развитие на академичния състав на УХТ (ПРАСУХТ) е отчислен магистър И. Финков – докторант, зачислен в редовна форма на обучение по докторска програма „Технология на продуктите за обществено хранене“ в професионално направление 5.12 „Хранителни технологии“ от научна област 5.“Технически науки“, обучаван в катедра „Кетъринг и хранене“ с право на защита в срок от 3 години, считано от 09.09.2022 г. С обжалваното определение първоинстанционният съд съдът е прекратил производството по делото, като е изложил аргументи за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на акта, но липсва постановен акт по реда и начина указан в разпоредбата на чл. 159 АПК, макар да е налице позоваване на посочената разпоредба. В определението е избирателно и непълно посочени установени с доказателства факти, а направените правни изводи са при непълен анализ на приложимата в случая нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от Правилника за приложение на Закона за развитие на академичния състав в Република България докторантите имат право да прекъсват обучението си и да го продължават при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. В Правилника за организация на учебната дейност в УХТ(ПОУДУХТ) – чл. 94, ал. 2 е предвидено, че докторантурата може да се прекъсва не повече от два пъти за срока по ал. 1, като в случая е налице хипотезата по т. 2 – поради заболяване, специализация в чужбина, семейни или други уважителни причини за срок до една година. Прекъсването на докторантурата се разрешава със заповед на Ректора след положително решение на Факултетния съвет (ФС) – чл. 94, ал. 5, като срокът на обучение на прекъсналите докторанти се възстановява от датата, определена в заповедта на Ректора в оставащата му продължителност по чл. 75, ал. 2, т. 3, който в случая три години. При безспорно установения факт, че Финков е зачислен за редовен докторант в УХТ със заповед № 1019 от 19.12.2018 г., считано от 02.01.2019 г. с продължителност 3 години, по реда на чл. 11 ППЗРАСРБ, който срок е удължен със заповед № 447/30.06.2020 г. до 09.03.2022 г. и при разрешеното му прекъсване за срок от 6 месеца със заповед № 133/01.03.2022 г. и цитираната правна уредба безспорно следва извод, че при наличие на изрично предвидено право да прекъсне същата за още 6 месеца, изводът в обжалваното определение, че за частния жалбодател не е налице правен интерес е необоснован и незаконосъобразен. Безспорно за редовно зачислен докторант, какъвто е Финков, и при липсата на своевременно произнасяне на ФС по направеното в срок искане за прекъсване е налице правен интерес за него за оспорване на заповедта за отчисляването му като докторант, при наличие на предпоставките по чл. 94, ал. 2 ПОУДУХТ, тъй като безспорно със същата се засягат пряко е непосредствено правата му на докторант, а изводът, че обучението му е приключено предвид разпореденото в чл. 94, ал. 6 ПОУДУХТ е необоснован. Цитираната в определението правна уредба от Правилника за развитие на академичния състав В УХТ е относима при преценката за законосъобразност на оспорената заповед, но от същата не може по никакъв начин да бъде обоснован извод за наличието или не на правен интерес от оспорването й. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение