Определение № 688 от 18.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 596/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] в н.-гр. Л. против определение № 141/21.04.2011 г. по в.гр.д. № 184/2011 г. на Смолянския ОС, с което се връща въззивната му жалба. С обжалваното определение е констатирано от въззивния съд, че жалбоподателят отстранил нередовностите след указания от PC срок, който бил „преклузивеп". Определението е неправилно. Преклузивни срокове в процеса са само тези, които не могат да бъдат продължавани от съда /арг. чл. 63, ал. 3 ГПК/. Напротив, даденият в случая от РС-Смолян срок по чл. 262, ал. 1 ГПК е имал естеството на нерешителен. По аргумент от текста на чл. 62, ал. 3 ГПК, след като администриращият въззивната жалба първостепенен съд е дал допълнителен срок за поправяне на констатиран от по-горния неин недостатък, извършеното действие по отстраняване на последния преди изтичането на новия срок не следва да се счита просрочено. Точно в такъв смисъл е съдебната практика на ВКС, изразена в цитираното в обжалвания акт на ОС-Смолян Опр. на № 467 от 30.12.2008 г. по ч. гр.д. № 2142/2008 г. на V-то г.о. на ВКС, съдържащо преценката, че процесната д.т. не е била внесена не само в дадения от съответния първостепенен съд срок, но „и до постановяване на обжалваното определение". Следователно, щом като в настоящия случай нередовността е била отстранена преди връщане на жалбата, следва да се приеме, че тя е редовна. По изложените съображения частната жалба е основателна и затова обжалваното определение следва да се отмени. Водим от горното BKC-I т.о.