Определение № 333 от 20.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1222/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. Г. срещу разпореждане от 5.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№4800/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е върната частната касационна жалба на Д. И. Г. с вх.№16007/7.11.2016г. срещу определение №3589/27.10.2016г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане следва да бъде прогласено за нищожно с оглед нищожността на разпореждането на председателя на I т.о. на ВКС от 30.03.2017г., с което частната касационна жалба е върната на апелативния съд за преценка на нейната допустимост. Алтернативно се претендира обезсилване на атакуваното разпореждане по съображение, че същото противоречи на определение №99/22.02.2017г. по ч.гр.д.№160/2017г. на ВКС, I т.о., в което е приета компетентност на ВКС за преценка на допустимостта на частната касационна жалба. На последно място се излагат съображения за отмяна на разпореждането поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон. Върховен касационен съд, ТК, състав на II т.о., след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение №3589/27.10.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. по описа на САС, ТО, 11 с-в, апелативният съд, действащ като въззивна инстанция по частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационната жалба на Д. Г. срещу въззивно решение на СГС, е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК. Определението от 27.10.2016г. е обжалвано от Д. Г. с частна касационна жалба с вх.№16007/7.11.2016г. С разпореждане от 6.12.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. на САС, ТО, 11 с-в, съдията-докладчик е върнал частната касационна жалба като недопустима на основание чл.286 ал.1 т.З ГПК като е посочил, че определението на апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане на касационна жалба от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е окончателно. По частна жалба на Д. Г. с определение №99/22.02.2017г. по ч.гр.д.№160/2017г.. състав на ВКС, I т.о., е обезсилил разпореждането от 6.12.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. на САС, с което е върната частната касационна жалба срещу определение №3589/27.10.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. К. състав е приел, че в случая компетентен да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба е ВКС, тъй като правомощието на въззивния съд да върне частната касационна жалба на основание чл.286 ал.1 т.З ГПК е само в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК. Съставът на ВКС е върнал делото на апелативния съд за администриране на частната касационна жалба на Д. Г.. След изпращане на делото на ВКС, председателят на I т.о. на ВКС е разпоредил връщане на преписката на Софийски апелативен съд за преценка на допустимостта на частната касационна жалба на Д. Г. срещу определение №3589/27.10.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. на САС. С обжалваното пред настоящия състав разпореждане от 5.04.2017г., постановено по същото дело съдията-докладчик отново е върнал частната касационна жалба на Д. Г. с вх.№ 16007/7.11.2016г. срещу определение №3589/27.10.2016г. по ч.гр.д.№4800/2016г. на САС по същите съображения като тези, изложени в разпореждането си от 6.12.2016г. Настоящият състав намира, че в случая в разпореждането на председателя на I т.о. от 30.03.2017г. не е съобразено обстоятелството, че по въпроса относно компетентността САС по чл.286 ал.1 т.З ГПК за връщане на частната касационна жалба на Д. Г. срещу определение №3589/27.10.2016г. по ч.гр.д. №4800/2016г. на САС, има постановено определение №99/22.02.2017г. по ч.гр.д.№160/2017г., на ВКС, I т.о. След връщането на делото на САС, съдията-докладчик е постановил ново разпореждане от 5.04.2017г. с идентични мотиви и диспозитив като тези в разпореждането от 6.12.2016г., което е обезсилено от касационната инстанция. При това положение настоящият касационен състав намира, че повторното разпореждане от 5.04.2017г. също следва да бъде обезсилено като в конкретния случай въпросът за допустимостта на частната касационна жалба на Д. Г. следва да бъде преценен от ВКС, така както е посочено в мотивите на определение №99/22.02.2017г. по ч.гр.д.№160/2017г., на ВКС. Тъй като апелативният съд е администрирал частната касационна жалба на Д. Г. (изпратен е препис на ответната страна и има депозиран писмен отговор от [фирма]), делото ще следва да се докладва на председателя на I т.о. на ВКС за образуване на производство пред ВКС по частната касационна жалба вх.№ 16007/7.11.2016г. Мотивиран от горното ВКС - търговска колегия, състав на второ търговско отделение,