Определение № 26 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 123/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на процесуалния представител на подсъдимия А срещу разпореждане на Окръжен съд-Благоевград, постановено на основание чл.351 ал.4, т.3 НПК. С визирания съдебен акт е върната депозираната касационна жалба против въззивно решение №404/27.03.2009г., по ВНЧХД №251/2008 г., с което е изменено определение от 30.04.2008г. на Благоевградски районен съд относно основанието за прекратяване на наказателното производство и делото изпратено по компетентност на първостепенния съд за произнасяне по предявения с тъжбата на И. М. и приет за разглеждане граждански иск. В писмено становище, прокурор при ВКП декларира позиция за правилност на атакуваното съдебно разпореждане. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, като взе предвид предложените доводи в подадената от защитата на подсъдимото лице частна жалба, в рамките на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната, във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.334 - чл.338НПК обосновават извода, че решенията, постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция, с изключение на тези, посочени в чл.334, ал.1, т.4 НПК, с които за пръв път се прекратява наказателното производство при разглеждане на делото от въззивния съдебен състав, не са включени в обхвата на касационната проверка. Същите в съответствие с актуалната нормативна уредба влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики- неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412,ал.2,т.1,вр.чл.346НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/. Атакуваното съдебно решение, с което е финализирало производството по чл.341, ал.1НПК, вр.чл.24, ал.1, т.3НК и осъществена ревизия на обявеното от първостепенния съд протоколно определение от 30.04.2008 година, по НЧХД №236/2008г., не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция въззивни съдебни актове, на каквито претенции сочи съдържанието на подадената от подсъдимия А, жалба. Правната природа и юридически стабилитет на посоченото решение на Благоевградски окръжен съд са предпоставени от съдържанието на разпоредбите на чл.412, ал.2, т.1, вр. чл.346 от процесуалния кодекс и са логическа последица от императивността и задължителната сила на закона. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 26.10.2009 година, с което е прието че въззивно решение №404/27.03.2009г.,по ВНЧХД№251/2008г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на нейния подател като процесуално недопустима. Констатираните фактически данни корелират на установения нормативен регламент в чл.351, ал.4, т.3НПК, обстоятелство обуславящо неоснователност на частната жалба на А. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,