Решение № 440 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. З. Б. от гр. С. срещу определение № 127 от 30.12.2008 год. по гр.дело № 5184/2008 год. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, с което е върната молбата за отмяна на влязлото в сила решение № І* от 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 500/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 03.05.2007 год. по гр.дело № 1929/2006 год. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен иска на частната жалбоподателка срещу Н. Н. Н. от гр. Б. за сумата 3 600 лева обезщетение за ползване на недвижим имот в гр. Б.. И. се отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата за отмяна по същество от друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба Н. Н. Н. е на становище, че оплакванията в нея са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С определение № 76 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 3267/2008 год. Върховният касационен съд, трето гр.отделение е прекратил производството, образувано по молбата на С. З. Б. за отмяна на влезлите в сила решение № І* ото 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 500/2007 год. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него решение № 37 от 03.05.2007 год. по гр.дело № 1929/2006 год. на Бургаския районен съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение процедурата по чл.306, ал.1, изр.второ ГПК, тъй като молбата не е съдържала точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С разпореждане от 29.10.2008 год. по гр.дело № 1929/2006 год. Бургаският районен съд е оставил без движение молбата за отмяна, като е дал на молителката указания в едноседмичен срок от съобщението да изложи точно и мотивирано основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.т.1-6 ГПК. С молба вх. № 2* от 24.11.2008 год. молителката /сега частен жалбоподател/ е заявила,че поддържа исковата молба, въззивната жалба и молбата за отмяна /наименувана „жалба”/, като е посочила, че основание за отмяна е престъпно действие на член от състава на Бургаския окръжен съд, заключаващо се в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-нататък, молбата съдържа конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които биха могли да се квалифицират като основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, но липсват твърдения и писмени доказателства за новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито за установено по надлежния съдебен ред престъпно действие на член на състава на съда /чл.303, ал.1, т.2, предл.второ ГПК/, както и за което и да е от останалите лимитативно определени в чл.303, ал.1, т.т.3-7 ГПК основания. При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното определение за връщане на молбата за отмяна и за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство по чл.303 и сл. ГПК е законосъобразно. Основанията за отмяна на влезли в сила решения са изброени изчерпателно в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК и не могат да се прилагат разширително, защото въз основа на тях се посяга на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Отмяната на влезлите в сила решения не дублира касационното обжалване на въззивните решения, когато последните подлежат на инстанционен контрол от Върховния касационен съд, нито замества изключеният с изрично разпореждане на процесуалния закон касационен контрол върху неподлежащите на обжалване въззивни решения. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения, само когато тяхната неправилност се дължи на някое от посочените в ал.1 на този законов текст основания. В производството за отмяна не подлежат на проверка доводи за нарушение на материалния закон или за необоснованост на влязлото в сила решение, а основания за отмяна поради съществени процесуални нарушения съгласно чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК са само онези нарушения, допуснати от въззивната инстанция, които са довели до лишаване от възможност за страната да участва в делото /напр. не е била призована за заседанието, в което делото е решено; когато призоваването е било несвоевременнно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Както се посочи, с молбата за отмяна вх. № 1* от 04.07.2008 год., както и с молба вх. № 2* от 24.11.2008 год. се правят оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, съставляващи съдържание на касационна жалба по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, но не могат да се квалифицират като основания от категорията на изброените в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл. ГПК обаче не е обжалване на решението на въззивната инстанция, защото се развива след влизането му в сила и процесът е приключен. В случая, частната жалба не съдържа конкретно посочени недостатъци на определението за връщане на молбата за отмяна, а отново оплаквания за неправилност на въззивното решение. В заключение, частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.