Определение № 370 от 29.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1783/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК по повод подадена молба от С. И. К., чрез адвокат П. Г., с вх.10074/01.11.2013 г. на ВКС за допълване на решение №163/31.10.2013 г. по т.д.№1783/2013 г. на І Т.О. в частта за разноските. Ответникът [фирма] я оспорва, по съображения, че молителят-ищец не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а по същество- основателна. В случая съдът не се е произнесъл по направеното от ищцовата страна чрез адвокат Г. в съдебното заседание от 24.10.2013 г. искане за присъждане на разноските, поради което молбата с правно основание чл.248 ГПК за допълване на решението е основателна. Не представянето на списък по чл.80 ГПК прави недопустима молбата за изменение на решението в частта за разноските/чл.80, изр.второ ГПК/, а в случая се претендира допълване на решението в тази част. Съгласно т.8 ТР 6-2012-ОСГТК липсата на списък по чл.80 ГПК, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноските, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските/т.8 ТР 6-2012-ОСГТК/. Представените вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 50 лв., както и разписка от адв.К. за получена сума в размер на 400 лв. по договор за правно съдействие и защита представляват доказателства за направените разходи общо за сумата 450 лв., които с оглед изхода на делото и приключилата фаза на съдебното производство по чл.48, ал.1 ЗМТА ще следва да бъдат присъдени в полза на ищеца/чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК/. Възражението на ответника [фирма] за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е преклудирано. То е направено едва в производството по чл.248 ГПК, а е следвало да бъде направено до приключване на устните състезания. По аргумент от чл.80 ГПК искането за присъждане на разноските следва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Това е и пределният срок, в който ответната страна следва да направи възражението си за прекомерност. В случая искането на ищеца за присъждане на направените разноски е направено от адвоката му в пледоарията по същество, в която фаза и ответникът е бил длъжен да изчерпи възраженията си по това искане. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, поради което страните вече не могат да осъществяват процесуални действия, свързани с тази фаза на производството/арг. от т.11 на ТР6-2012-ОСГТК/ Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК състав на търговската колегия на Върховния касационен съд