Определение от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2023 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Главното производство по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ЕТ „К Арнаудова – Е.“, чрез пълномощник адв. К. Костадинов, против решение № 79 от 29.03.2023г., постановено по адм. дело № 10/2023г. по описа на Административен съд Смолян. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на посочения едноличен търговец срещу решение № 21/311/00710/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-6500/8435#16 от 03.11.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По делото е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), подадено от ЕТ „К. Арнаудова – Е.“, чрез пълномощник адв. Костадинов, в което са формулирани следните въпроси: 1.) Следва ли чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, приложима в главното производство, според която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата на сключване на договора с бенефициера или национална административна практика, съгласно която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата, на която инвестицията е изпълнена и е извършено окончателното плащане на подпомагането? 2.) Следва ли чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на заложените приходи и неразкриването на пълния брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява декларация с невярно съдържание, която дава основание за 100% изключване на финансовото подпомагане на бенефициера? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, съдържаща се в приложимите по главното производство Правила, които предвиждат 100 % изключване на предоставеното финансово подпомагане в случаите, когато бенефициерът частично не е изпълнил заложените прогнозни приходи и брой работни места за проверявания период? 3.) Следва ли чл. 72, nap. 1, б. а) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта“ обхваща и случаите, при които бенефициер частично не е изпълнил прогнозни приходи и брой работни места, заложени в бизнес плана му, който е неразделна част от одобрения инвестиционен проект, в случай че общото средноаритметично изпълнение на прогнозните приходи за първите три финансови години на изпълнение на проекта е над 10%, над 20% или над 30%, а общото средноаритметично изпълнение на параметрите за устойчива заетост за този период е над 30%, над 40% или над 50 %? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито в договора за подпомагане, нито в приложимото национално право към датата на сключването на договора, не е било предвидено изрично задължение за изпълнение на заложените в бизнес плана приходи и брой работни места, нито съответна санкция за неизпълнението на това задължение? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито прогнозните приходи от дейността, нито параметрите за устойчива заетост са били част от критериите за подбор и от критериите за допустимост на проектните предложения, както и че при одобрението на заявлението за подпомагане бизнес планът е оценяван не на база приходи, а въз основа на четири нормативно установени финансови показатели - „нетна настояща стойност на проекта“ (NPV), „вътрешна норма на възвръщаемост“ (IRR), „индекс на рентабилност“ (PI) и „срок на откупуване на направената инвестиция“ (РВР)? 4.) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 29, пар. 2, изр. 1 от Регламент 65/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на ex-post проверка за инвестиционен проект след изтичането на петгодишния период на мониторинг по чл. 72, пар. 1 от Регламент № 1698/2005 и че дори такава проверка да е извършена констатациите от нея са правно ирелевантни и административният орган няма право въз основа на тях да налага финансова корекция след изтичането на петгодишния период на мониторинг? 5.) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли чл. 29, пар. 2 от Регламент 65/2011, изр. 1 във връзка с чл. 72 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на финансова корекция след изтичането на петгодишен период от сключването на договора с бенефициера, при приложение, че административният орган не е констатирал твърдените нередности преди изтичането на този петгодишен период и не е информирал бенефициера за тях в рамките на този срок? 6.) Следва ли чл. 3, пар. 1 от Регламент № 2988/1995 във връзка с чл. 72, пар. 2 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че четиригодишният давностен срок е относим и се прилага единствено за нередности, които са констатирани от административния орган през петгодишния период на мониторинг? 7.) Следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея, изр. 1 от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че частичното неизпълнение на заложените приходи и брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява „продължаваща“ или „повторно извършена нередност“ при условие, че процентът на неизпълнение е различен за всяка от проверяваните години, бенефициерът де факто не реализира „икономически облаги“ от непостигането на заложените приходи, а търпи загуби от това, и че в решението за финансова корекция не се сочи конкретна разпоредба на правото на Съюза, която да е нарушена чрез това неизпълнение? 8.) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че в случай на частично неизпълнение на заложени в бизнес плана приходи и брой работни места през първите три години от общия 10-годишен срок на бизнес плана, четиригодишният давностен срок започва да тече от края на последната проверена година, за която е установено неизпълнение, или пък от изтичането на петгодишния период на мониторинг? 9.) Следва ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която е приета повече от пет години след подаването на заявлението за подпомагане и в която за пръв път частичното неизпълнение на стойности и параметри, посочени в одобрения бизнес план към заявлението (размер на прогнозни приходи и брой работни места) са посочени като нарушения, за които може да бъде наложена финансова корекция? Ответната страна – изпълнителният директор на „Държавен фонд“ Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Кънчева, депозира писмено становище, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по спора, и предвид задълженията, установени в практика на Съда /виж СЕС, решение от 06.10.2021 г. Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, C-561/19, ECLI:EU:C:2021:799/, намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение поради следните причини: Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване /по преценка на съда/, разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган да е от значение за правилното решаване на делото. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване, винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС (така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00). Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81). Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между националния съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Но от друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. В случая обаче такава необходимост не е налице, а оттам и не се установяват предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС Съдът има правомощието да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, но някои от формулираните от касационния жалбоподател конкретни въпроси, по същността си не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на административния орган, което освен, че е недопустимо, е и предмет на съдебния контрол, осъществяван от националния съд. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националния съдия по приложението на съюзните разпоредби. Чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 е неотносим към настоящото производство, тъй като разпоредбата е озаглавена „Продължителност на инвестиционни проекти“ и не съдържа правила, регламентиращи мониторингов период или давностни срокове, в какъвто смисъл е поставеният от касационния жалбоподател за тълкуване въпрос. В хода на настоящото производство не са събрани данни за относимост към правния спор на понятието „съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта“, в какъвто смисъл се иска тълкуване на описаната по-горе разпоредба. В случая предмет на производството е изпълнение на поет от бенефициера по съответната програма ангажимент, а не се касае за настъпила промяна, в резултата на която да е засегнато естеството или условията за неговото изпълнение, тъй като изменение в така определените от регламента характеристики не се твърди, нито от административния орган в решението за налагане на финансова корекция, нито от адресата на оспорения пред съда акт. Спорните в производството въпроси са дали е налице и в каква степен, изпълнение на поетият от ЕТ с договора ангажимент за жизнеспособност на инвестицията, какъв е срока, в който могат да бъдат извършвани проверки от компетентните органи, какъв е допустимия проверяван период и други въпроси, но не и дали е налице промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на този ангажимент. Оспореният пред съда административен акт не е обвързан или мотивиран с наличие или липса на декларация с невярно съдържание, поради което и искането за тълкуване на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 също следва да се определи като неоснователно. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция не е основано на разпоредби от общностното право, чието тълкуване се иска, а относимите такива не касаят поставените в искането конкретни въпроси. Настоящият съдебен състав намира, че в останалата си част въпросите за отправяне на преюдициално запитване не касаят тълкуване на конкретни правни норми от общностното право или конкретни актове на органи на ЕС, а се иска даване на становище по конкретния правен спор, което не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Търси се отговор на въпроси, свързани с продължителността и началото на давностни срокове за осъществяване на контрол и налагане на финансова корекция, преценка на последици за бенефициера от неизпълнение на ангажимента, определяне характера на описаната в административния акт нередност и др., които не следва да бъдат решавани по реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК, а ще бъдат предмет на обсъждане от съда при произнасяне по съществото на спорното правоотношение. Въз основа на изложеното, предвид липсата на съмнение у решаващия съд относно приложението на визираните в искането общностни норми и липсата на необходимост от отправяне на преюдициално запитване, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, следва да се приеме, че отправянето на преюдициално запитване не е необходимо на съдебния състав за разрешаване на поставения пред него спор, а оттам и че искането, основано на чл. 628 и 629 ГПК, вр. чл. 267 ДФЕС, следва да бъде оставено без уважение.