Определение № 4166 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство – [населено място], чрез адв. Е. Я., против въззивно решение № 93 от 20 февруари 2025 г., постановено по в.гр.д. № 1009/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 234 от 23 юли 2024 г., постановено по гр.д. № 529/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което са уважени предявените от Н. Б. Ч. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД-12-741 от 31.03.2023 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител по общообразователен предмет гимназиален етап – математика“ и за осъждане на работодателя да й плати сумата от 9066,69 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 01.04.2023 г.-30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приел, че Ч. във връзка със своята работа заснела списъци, съдържащи лични данни на ученици, и че по този начин не е злоупотребила с доверието на работодателя. В действителност Ч. осъществила такава злоупотреба, като направила копия на списъците, без това да е необходимо за изпълнение на трудовите й задължения, и така нарушила правилата за работа с лични данни на учениците. Ч. била класен ръководител в училището и като такава към нейното поведение имало по-високи критерии за лоялност, но с действията й се опровергавало доверието към нея. Освен това Ч. въвела в заблуждение работодателя, като представила отчет на Методическото обединение по възпитателна работа, съдържащ дейности, които не били извършени от нея, а си ги приписвала като свои. Сочи се още, че съдът неправилно приел, че заповедта за уволнение не била мотивирана, тъй като не посочвала всички обективни и субективни признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, времето на извършване, вида на наказанието и правното основание, както и точната правна квалификация на нарушението; в действителност работодателят не бил длъжен да посочи в мотивите на заповедта всички обективни и субективни признаци на деянието. Неправилно дадената от работодателя квалификация на нарушението също не водела до незаконосъобразност на заповедта, а дори и да имало такава грешка, то пред съда следвало да се изясни дали дисциплинарното нарушение е извършено. Поддържа се, че несъгласието на Ч. за видеонаблюдение, което е задължително в учебното заведение при провеждането на национални оценявания, на практика препятства възможността за изпълнение на трудовите й задължения в сградата на училището, и това също било взето предвид при определянето на дисциплинарното й наказание. Според касатора изложените мотиви били напълно неясни и от тях не можело да се установи въз основа на кои обстоятелства съдът е формирал волята си; липсвала самостоятелна оценъчна дейност на въззивната инстанция, както и произнасяне по всички наведени във въззивната жалба оплаквания; въззивният съд само препратил към мотивите на първоинстанционното решение, без да мотивира своите изводи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответницата Н. Б. Ч., чрез адв. А. Б., в отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е установено, че въз основа на трудов договор от 09.09.1991 г. Н. Ч. е полагала труд в ответното училище, като към момента на уволнението е заемала длъжността „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап – математика“. Със заповед № РД-12-350/08.12.22 г. директорът на училището е изменил състава на училищните комисии за учебната 2022/23 г., като Ч. е включена в състава на три комисии, в една от които е председател, като заповедта е подписана от Ч. с отметка, че се отказва. Със заповед № РД-12-559/31.01.23 г. директорът на училището е наредил председателите на училищни комисии да изготвят доклад за извършената дейност за първи учебен срок на учебната 2022/23 г., като Ч. е била запозната с въпросната заповед. С доклад от 07.02.2023 г. Ч. е представила отчет за дейността на Методическото обединение по възпитателната работа за първи учебен срок на учебната 2022/23 г. Директорът е назначил комисия за проверка на доклада, която е изразила становище, че същият не следва да бъде приеман, а трябва да бъде прецизиран и преразгледан. Със заповед № 564/06.02.23 г. директорът е наредил да се извърши преглед на видеонаблюдението от 31.01.2023 г. в интервала от 09:00 ч. до 09:45 ч. на кабинета по математика. Според изготвен от комисията за видеонаблюдение в училището доклад, в 09:16 ч. Ч. е извадила телефона си и е започнала да снима представени й от Р. К. листове, след което му ги върнала. С оглед горните констатации директорът на училището е предоставил възможност на Ч. до края на работния ден на 31.01.2023 г. да даде обяснения по въпроса дали е заснемала с телефона дадените й списъци за пътуващи ученици за периода от 15.09.2022 г. до момента. С писмен доклад от същата дата тя е потвърдила, че на 31.01.2023 г. е направила снимки с телефона на списъците с пътуващите деца. Със заповед № РД-12-679/13.03.23 г. директорът е наредил на Ч. да се запознае със заповеди, издадени във връзка със ЗЗЛД. Установява се, че Ч. е подписала заповед № РД-12-578/08.02.23 г. с особено мнение, като не е попълнила посочената в нея декларация. С писмо от 15.03.2023 г. работодателят е поискал от Ч. обяснения във връзка с отказа й да подпише декларацията за видеонаблюдение, като в представените от нея подробни писмени обяснения е заявено, че писмото е с неясно съдържание и че не е длъжна да подписва въпросната декларация. Със заповед № РД-12-741/31.03.23 г. на директора на училището, на основание чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, е прието, че Ч. е извършила три нарушения на трудовата дисциплина и същата е уволнена дисциплинарно. Първото нарушение се свежда до това, че със заснемането на предоставените на Ч. списъци на 31.01.2023 г. тя е нарушила разпоредбата на чл. 31, ал. 20 П. на училището, като по този начин е злоупотребила с доверието на работодателя, тъй като е направила копие от въпросните списъци, без да е оторизирана за това. Въпросното деяние е счетено, че представлява предпоставка за нерегламентирано разпространение на лични данни на ученици, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Второто нарушение е свързано с представен от Ч. доклад за дейността на МОВР, който съдържал дейности, които не са били организирани и проведени от МО, а от други служители на училището. Прието е, че е осъществено системно нарушаване на трудовата дисциплина в училището. Третото нарушение се изразява в отказ на Ч. да попълни декларация-съгласие за осъществяване на видеонаблюдение, заснемане и записване, с което тя е препятствала осъществяването на задълженията на директора по чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 15/22.07.2019 г за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. По делото са събрани свидетелски показания. Св. М., отговарял за видеонаблюдението, сочи, че няма спомен на сайта да са качвани правила за защита на лични данни, но си спомня, че имало декларации за видеонаблюдение, които всеки учител трябвало да попълни, а Ч. отказала. Заявява, че е участвал в комисия по видеонаблюдение във връзка с извършена проверка в кабинета, ползван от Ч., като на камерата се виждало, че същата снима нещо, но не било ясно какво. На св. К. е възложено от директора изготвянето на актуализиран списък на пътуващите деца, който представил на Ч., която го снимала и след това върнала. Св. Ч.-М. е участвала в комисията по проверка работата на Ч. във връзка с ръководеното от нея МОВР, като от индивидуалния план на Ч. констатирала, че единствената реално извършена от нея дейност през първия учебен срок е тази, свързана с поставяне на табло в класната стая по повод на Деня на християнското семейство; останалите посочени от нея дейности не били част от плана на методическото обединение. По делото е назначена графологична експертиза, според която ръкописният текст за „директор“ в заповед № РД-12-564/06.02.23 г. на директора на гимназията не е положен и изпълнен от Т. Д.. Изготвена е и счетоводна експертиза, в която са изчислени различни варианти на размера на дължимото обезщетение за периода 01.04.2023 г.-30.09.2023 г., като е съобразено, че Ч. е работела по трудов договор с друг работодател в периода 12.04.2023 г.-01.06.2023 г. При тези данни въззивният съд е приел, че преценката на първата инстанция за основателност на предявените искове е правилна и е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. За неоснователни са приети оплакванията относно осъществена злоупотреба с доверието на работодателя от страна на Ч. посредством копиране списъците на пътуващите деца с мобилния й телефон. Съдът е посочил, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, както и когато, без да е налице такава имотна облага, работникът, като се възползва от служебното си положение, е извършил действия, които компрометират оказаното му доверие без значение дали действията са извършени умишлено. Съдът е приел, че цитираният от работодателя чл. 31, ал. 20 П. на училището изобщо не съдържа забрана за учителите да снимат с мобилния си телефон списъците на пътуващите деца. Не се установява действието на Ч. да е извършено с цел извличане на имотна облага, нито с него да е компроментирано по някакъв начин доверието между работодателя и служителя. В самите мотиви на заповедта също така не е обосновано защо работодателят счита, че посредством това действие Ч. е злоупотребила с оказаното й доверие. Изложените от работодателя съображения, че направените фотокопия създавали предпоставки за разпространение на лични данни, са приети за несъстоятелни, понеже не се доказва такова разпространение да е реализирано. За неоснователни са приети възраженията относно представения отчет за дейността на МОВР. Според съда обстоятелството, че докладът на Ч. съдържа дейности, които не са били организирани и проведени от МОВР, а от други служители, не сочи автоматично на извършено дисциплинарно нарушение. Още повече, че от мотивите в заповедта не става ясно какво конкретно нейно трудово задължение е нарушила Ч. и същото не е описано с обективните и субективните му характеристики. Съдът е отхвърлил и оплакванията, че отказът на Ч. да даде своето съгласие за видеонаблюдение представлява дисциплинарно нарушение. Посочено е, че самият факт на искано съгласие предполага, че тя разполага с възможността да откаже, поради което квалифицирането на това нейно деяние като дисциплинарно нарушение е незаконосъобразно. Освен това и по този въпрос в заповедта липсва описание какво конкретно задължение не е изпълнено посредством отказа да подпише декларацията. Според съда атакуваната заповед е немотивирана, тъй като не е посочено какви трудови задължения са нарушени, а още по-малко и нормативно основание за същите. Фактическото нарушение следва да бъде ясно и точно определено и не е допустимо конкретизирането му чрез тълкуване от съда, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на работника и се препятства съдебният контрол. Предвид изложеното първоинстанционното решение е потвърдено. Касационният съд приема, че не се обосновават поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя група въпроси относно законоустановеното минимално изискуемо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и в частност длъжен ли е работодателят да посочи в мотивите на заповедта всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние на дисциплинарното нарушение, както и да квалифицира абсолютно точно дисциплинарното нарушение спрямо предвидените в чл. 187, ал. 1 КТ видове нарушения на трудовата дисциплина. По тези въпроси в практиката на ВКС е установено разбирането, че изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение са спазени, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение, е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Няма и изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени (в посочения смисъл са следните решения на ВКС: решение № 572 по гр.д. № 4418/2023 г., III г.о., решение № 310 по гр.д. № 2163/2023 г., III г.о., решение № 50003 по гр.д. № 1645/2022 г., IV г.о.). По поставените въпроси е налице противоречие между цитираната практика и частта от мотивите на обжалваното решение, с които съдът е приел, че заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като не е посочено какви трудови задължения са нарушени, а още по-малко и нормативно основание за същите. Въпреки тази констатация касационното обжалване не следва да се допуска. Решаващият извод на въззивния съд за приемане на уволнението за незаконно се гради върху заключението, че описаните в заповедта за уволнение действия на Ч. не представляват дисциплинарни нарушения. Само в допълнение съдът е приел, че заповедта е и немотивирана, и то в частта относно второто и третото нарушение. В заповедта работодателят е посочил три действия на Ч., с които твърди, че са осъществени дисциплинарни нарушения, водещи до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. По всяко от изброените действия съдът се е произнесъл и е приел, че в действителност не представлява нарушение. Аргументите в тази насока се отнасят към правилността на въззивното решение и не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Затова и по поставените въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. В изложението към касационната жалба е поставен и въпросът длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в мотивите на решението си всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, и липсата на постановени мотиви по оплаквания от решаващо значение за произнасяне на съда представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички наведени от страните оплаквания е изяснено в трайната съдебна практика, която приема, че не е достатъчно само препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви за наличието или липсата на пороци на първоинстанционното решение, установени в рамките на правомощията му. Съдът освен това трябва да прецени и обсъди всички доказателства, имащи отношение към релевантните факти, като обсъди доводите и възраженията на страните във връзка с тях. В случая във въззивното решение не се констатира отклонение от тази практика. Действително съдът е препратил към мотивите на първата инстанция, но е направил самостоятелен анализ на установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която е стигнал до правните си изводи. Съдът е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил аргументи защо ги приема за неоснователни. Следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. На последно място касаторът пита дали умишленото поставяне на работника сам себе си в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения чрез умишлено недаване на съгласие на същия да бъде заснеман от системата за видеонаблюдение в сградата и двора на училището, при условие че такова видеонаблюдение се въвежда по силата на ЗПУО, представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, ал. 1 КТ. Това питане не държи сметка за действителните мотиви на съда. На първо място, липсват доказателства, че неподписването на декларация за съгласие за обработване на лични данни от страна на Ч. е станало причина тя да не може да изпълнява трудовите си задължения, както и че това е довело до каквито и да е нарушения в учебния процес. Не се сочи Ч. да е отказала да се явява на работното си място и да провежда учебните занятия. На второ място, от твърденията на страните се установява, че се касае за видеонаблюдение с цел запазването живота и здравето на учениците и контрол по време на провеждани изпити. Доколкото това е обработване на лични данни от страна на администратора в хода на неговата обичайна професионална дейност и е необходимо за спазването на законово задължение, то съгласие от страна на лицата, в това число учителите, не е необходимо, и подписването или неподписването на декларации за съгласие би било без правна стойност В обобщение, след като от служителката не следва да се изисква подписване на декларация за съгласие, то отказът й да подпише такава не следва да се третира като нарушение, за което да се налага дисциплинарно наказание. Затова и последният въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на ответницата по касационната жалба се дължат разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 2000 лева в тяхната еврова равностойност. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,