Определение № 1012 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "АУТОТЕСТ" ЕООД, гр. Белене, подадена чрез пълномощник, против определение (именувано "разпореждане") №2580/07.12.2023 г., постановено по адм. д. №474/2023 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е оставил без разглеждане негова искова молба срещу Министерството на транспорта и съобщенията с искане за присъждане на обезщетение в размер на 500 евро за нарушение на правото на ЕС. Според частния жалбоподател съдът погрешно е тълкувал нормата на чл. 68 от Регламент №858/2018 година, поради което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Министерството на транспорта и съобщенията, оспорва частната жалба по съображеиня, изложени в писмено становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество съдът съобрази следното: Административният съд - Плевен е сезиран от дружеството с частичен иск за присъждане на обезщетение от неизпълнение на задължение на министъра на транспорта да създаде условия за прилагането на Регламент №858/2018 година. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искова молба на "АУТОТЕСТ" ЕООД и е прекратил производството по делото, като е приел исковата претенция за недопустима, тъй като съгласно чл. 91, ал. 3 от Регламент №858/2018 година регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Мотивирал е извод, че поради самото си естество и функцията си в системата на източниците на правото на Съюза той предоставя на частноправните субекти права, които националните юрисдикции са длъжни да защитават. Според съда в случая претенцията е срещу действия и бездействия по отношение на акт, който има пряко, а не опосредено, зависещо от администрацията, действие. Определението е неправилно. Съдът в специалното производство по чл. 204 АПК дължи произнасяне по същество осъществени ли са или не твърдените незаконосъобразни бездействия на административния орган, тъй като те са първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Мотивите на съда в случая не съответстват на приетия обжалван резултат. Дали твърдените незаконосъобразни бездействия действително са такива или не, дали претендираните вреди произтичат от тези бездействия и дали същите съставляват достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз е въпрос по същество, а не на допустимост на иска. Доколко са налице незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника по повод неизвършване на административна дейност е въпрос, който не е относим към допустимостта на исковото производство. За да е допустим иск в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК е достатъчно в исковата молба да са направени твърдения за наличието на незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган по повод извършване/неизвършване на административна дейност. Дали тези твърдения са верни и доказани е въпрос, по който съдът следва да се произнесе по съществото на спора. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на Административен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд