Определение № 1682 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. К. К. от [населено място] частна жалба против разпореждане от 13.04.2023г. по в.ч.гр.д.№ 467/2022г.на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната подадена от него частна жалба /срещу разпореждане № 55 от 6.03.2023г./ поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: На 21.03.2023г. във АС Велико Търново е постъпила частна жалба с вх.№ 1506, подадена от А. К. против разпореждане № 55 от 6.03.2023г. /за връщане на частна касационна жалба/. Със свое разпореждане № 76 от 23.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 467/2022г., Апелативен съд Велико Търново я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да изпълни следните указания: 1/ да формулира конкретно искане и 2/. да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15лв. по сметка на ВКС, в който като основание за плащане да бъде посочен въззивния съд и номера на делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт. Съобщението, ведно с разпореждането, е получено лично от жалбоподателя на 29.03.2023г. На 30.03.2023г. той е подал „персонална жалба отговор“ с вх.№ 1695, с която е изразил несъгласие с постановения акт. Със сега обжалваното разпореждане от 13.04.2023г., след като е констатирал, че не е изпълнено нито едно от двете дадени указания, Апелативен съд Велико Търново е върнал подадената частна жалба. В подадената до ВКС частна жалба, жалбоподателят не оспорва, че не е внесъл изискуемата се държавна такса от 15лв. и че не е конкретизирал искането си. Изложените от него доводи са следните:1/. Счита обжалваното от него разпореждане за „невалидно“, защото няма „заверка от съда“, от закрито заседание е и е без подпис, 2/. Твърди липса на професионализъм, защото не е изпълнено изискването на чл.18, ал.3 от Тарифата за държавните такси, 3/. Изразява становището си, че посочен от него съдебен изпълнител е „нелигитимно отговорно съдебно изпълнително лице по смисъла на чл.265, вр.чл.266, 268, ал.4 ЗСВ“. При тези факти, след като е безспорно, че жалбоподателят не е отсранил в срок констатираните от съда нередовности в подадената от него частна жалба, настоящият съдебен състав намира обжалваният съдебен акт за правилен пред вид нормата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложима съгласно препращането по чл.275, ал.2 ГПК. Ако се счете, че жалбоподателя оспорва правилността на дадените му указания, във връзка с възраженията му следва да се посочи следното: Обжалваното разпореждане е валиден акт, доколкото съдържа всички изискуеми се реквизити, постановен е от съдия, в кръга на неговата компетентност и съобразно установената за това процедура. Обстоятелството, че в изпълнение на изискването на чл.7, ал.2 ГПК съдът е връчил препис от акта, подлежащ на обжалване, няма отношение към наличния по делото оригинал. Неоснователно е и второто възражение на жалбоподателя, доколкото нормата, на която той се позовава - чл.18, ал.3 от Тарифата за държавните такси – в случая е неприложима. Същата регламентира въпроса за дължимата държавна такса при въззивно и касационно обжалване, а в разпореждане № 76 от 23.03.2023г. дадените от съда указания са за внасяне на държавна такса от 15лв. за подаване на частна жалба, която такса е регламентирана в чл.19 от Тарифата и жалбоподателят не е освободен от внасянето й. Несъотносимо е и третото възражение на жалбоподателя. Предмет на преценка в настоящето производство е единствено законосъобразността на разпореждане № 76 от 23.03.2023г. и законоустановената процедура не позволява разширяване на предмета с преценка по същество, касаеща действия на съдебен изпълнител. На основание чл.77 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да внесе дължимата от нега такса за разглеждане на настоящата частна жалба в размер на 15лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд