Определение № 109 от 22.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 994/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. От страна на пълномощника на ищеца В. С. С. срещу решение № 233 от 14.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 594/15 на ОС-Пловдив, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл.226 КЗ-отм срещу [фирма] за разликата между уважената част от 60 000 лева – общо присъден от двете инстанции размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, причинени при ПТП на 02.06.2010 г. и общопретендираната сума от 220 000 лева. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждате на разноските в съответната част.

2. От страна на [фирма] – в частта, с която искът е уважен. Навеждат се оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждате на разноските в съответната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Всяка от страните в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация по КЖ на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение ,въззивният съд, по жалби и на двете страни, е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател на ГО на водача на МПС Ведат А. Х., виновно причинил процесното ПТП на 02.06.2010 г.. Относно механизма на последното, както и конкретните вреди в следствие на получените от ищеца телесни наранявания, съдът се е позовал на данните от комплексната техническа и медицинска експертиза и изслушаните свидетелски показания, от съвкупната преценка, на които е приел, че е налице причинена на ищеца черепно-мозъчна травма със загуба на съзнанието с последица- прояви на деменция и като трайни последици-посттравматична епилепсия. Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди са взети в предвид броя, вида и тежестта на получените наранявания и продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на претърпените болки и страдания, последиците за здравето и прогнозите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия, възрастта му към датата на ПТП-56 г.. При това положение е преценено, че следва да се определи обезщетение в размер определен по справедливост на 60 000 лева. При определяне на този размер е отчетено, че не се установява есенциалната хипертония на лицето да е в следствие на получените увреждания при ПТП. Съдът е изложил и своите съображения за неоснователността на направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като следствие от това, че пострадалият е пътувал в МПС без предпазен колан, доколкото от изслушаното и прието заключение на в.л. се установява, че и при използване на такъв, телесните увреждания биха били същите.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на касатора- ищец се сочат като правни въпроси от значение за спора следните такива: за критериите при определяне по справедливост на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, за задължението на съда да обсъди всички критерии при определяне по справедливост на конкретния размер на дължимото обезщетение и за значението на лимитите по пар.27 от ПЗР на КЗ –отм..

За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В случая така формулираните въпроси отговарят на горните критерии. При произнасянето на съда по тях, в обжалваната от ищеца част от постановеното решение, е налице констатирано частично противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, относно критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.

По касационната жалба на ответника [фирма] във връзка с преценката на ВКС по критериите в чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касация се поставят въпроси идентични с въпросите, поставени от първия касатор във връзка с прекомерност на размера на присъденото обезщетение. Посочената практика на съдилищата не обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1,т.2 ГПК, доколкото по въпросите е налице задължителна практика на ВКС-цитираното ППВС 4/68 и множество решения по чл.290 ГПК и обжалваното решение не противоречи на последната до размера определен от П..

Следователно не налице основание за допускане до касация по жалбата на ответника.

Касаторът В. С. С. е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.

С оглед изложеното, съдът