Определение № 477 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2391/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 48/20.06.2019 г. по в. т. д. № 91/2019 г. на Апелативен съд Бургас за осъждане на дружеството да заплати по 90 000 лв. на В. Б. П. и С. С. Г. – неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син Г. С. Г..

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон и по – специално с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е въпрос, който според касатора е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е следният:

1. „Несъобразяването от съда на социално – икономическия статус на ищците и конкретните икономически условия в страната като критерии, които изпълват съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД води ли до нарушение на принципа за справедливост, възприет в чл. 52 ЗЗД?“

Посочено е, че решението на въззивния съд е в противоречие с решения на ВКС по следните дела: т. д. № 795/2008 г. на II ТО, т. д. № 619/2011 г. на II ТО, т.д. № 916/2011 г. на I ТО, т. д. № 2143/2014 г. на I ТО, и др.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.

Ответниците по касация В. Б. П. и С. С. Г. не ангажират отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените от В. Б. П. и С. С. Г. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане за заплащане обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на малолетния им син Г. С. Г. в резултат реализирано на 14.08.2017 г. ПТП, са основателни до размер на 130 000 лв. за всеки един от тях с приспадане на вече платеното от застрахователя обезщетение в размер на по 40 000 лв. С решението е отхвърлено релевираното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и частично е отменено на постановеното от първоинстанционния съд решение, в което за справедливо обезщетение е прието такова от 160 000 лв. за всеки ищец при наличие на съпричиняване от 50 %. В мотивите на решението съдът е констатирана липсата на спор между страните, че към датата на процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] е застрахован при ответното дружество за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Приложено е правилото на чл. 300 ГПК като е счетено, че противоправното поведение на делинквента И. Х. С. и причинно – следствената му връзка с настъпилата смърт на детето Г. С. Г. са установени с влязло в сила решение по нохд № 55/2018 г. на Окръжен съд Сливен. При оспорени механизъм на реализираното ПТП и противопоставеното от застрахователя възражение за съпричиняване от въззивната инстанция са анализирани много внимателно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и отделни акценти от заключението на приетата в хода на първоинстанциноното производство съдебно – автотехническа експертиза, за да се достигне до извод, че с поведението си малолетният Г. не е допринесъл за настъпване на ПТП, поради което възражението за съпричиняване и неупражнен родителски контрол от страна на ищците е отхвърлено като неоснователно. Стъпвайки на разрешенията, дадени с ППВС № 4/1968 г., от Апелативен съд Бургас е определено обезщетение за всеки от родителите в размер на по 130 000 лв. при отчитане на обстоятелството, че детето е било ударено пред очите на родителите си, възрастта му, размерът на обезщетенията, които други съдебни състави присъждат при сходни обстоятелства, т. е. при съобразяване на актуалните икономически условия.

Не е налице соченото в касационната жалба основание за селектиране на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът, който е зададен от касатора, касае приложение на критерия икономически условия в страната към момента на увреждането. Действително, задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г., установява, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства. Когато вредите са причинени от смърт на близък преценката относно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да държи сметка за възрастта на увредения, общественото му положение, родствените и емоционални отношения между пострадалия и загиналия, отражение на загубата върху психиката на пострадалия поради нейния необратим характер, както и редица други обстоятелства, сред които моментното обществено разбиране за справедливост, а оттук и конкретните икономически условия като ориентир за размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Основните разрешения, дадени в цитираните постановления, са съобразени и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, на които касаторът се позовава. В процесната хипотеза Апелативен съд Бургас е взел в предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства. Настоящият състав счита, че въззивната инстанция не се е отклонила от създадената съдебна практика при постановяване на решението си. Макар с пестеливи мотиви, е обосновала защо приема за адекватно обезщетение в размер на 130 000 лв. за всеки родител в отлика от размера, определен от Окръжен съд Сливен – по 160 000 лв. Трябва да се има предвид, че загубата на дете, с което са създадени стабилни емоционални връзки и демонстрирана взаимна обич, е най – голямата трагедия за един родител и това обстоятелство трябва да има най – голяма тежест при съвкупната преценка на всички други релевантни факти. Уместно е да се отбележи и обстоятелството, че приложението на чл. 52 ЗЗД във всеки конкретен казус зависи от конкретно установените правнозначими факти, различни по всяко дело, както и от самостоятелната им преценка от страна на съдебния състав, който я извършва по свое вътрешно убеждение в изпълнение на регламентираното от чл. 12 ГПК правило.

Настоящата инстанция намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол, релевирано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Бургас.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС