Определение № 5255 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, против протоколно определение от 09.02.2024 г. по канд № 11275/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена такава процесуална възможност, каквато не се предвижда и в АПК. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът ЕТ "П.-85-П. Замфирова" не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за подадена в срок и от надлежна страна. Същата е подадена и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като за този извод съдебният състав следва да съобрази, от една страна, противоречивата съдебна практика на Върховния административен съд по въпроса за допустимоста на съдебния контрол, а от друга, преобладаващата съдебна практика на петчленните състави на ВАС (адм.д. № 2869/2024 г.; адм.д. 2230/2024 г.; адм.д. 2692/2024 г.; адм.д. 2224/2024 г.; адм.д. 3539/2024 г.; адм.д. 1770/2024 г.; адм.д. 1105/2024 г. и други) относно допустимостта на съдебното обжалване на тези определения по сходни във висока степен дела. Поради това изоставя досегашната си съдебна практика и приема допустимост на съдебното обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 4658 от 18.10.2023 г. по анд № 9406/2023 г. на Софийския районен съд, с което съдът е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504548160, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АССГ е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на АПК. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби", която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е "Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.6.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса"?" Решението по това преюдициално дело на СЕС е от значение за правилното решаване на производството по канд № 11275/2023 г. по описа на Административен съд София-град с предмет правилност на решението на Софийския районен съд по оспорване законосъобразността на електронен фиш, издаден от АПИ, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът ясно и категорично е изразил волята си, че производството се спира до постановяването на окончателен акт по делото пред СЕС, което е от значение за правилното решаване на настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд