Определение № 171 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1900/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“АД, [населено място] против решение № 477 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 524/2024г. на Пловдивски окръжен съд. Ответниците по касация – С. Г. М.- М., М. С. М. и З. И. Б., чрез пълномощника си – адв.Р. Г. са на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –юрк. В.Д., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложил е своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, като е посочил, че съставът неправилно е подкрепил мотивите си с три решения на ВКС, които, според страната, нямали общо със спора. Развил е съображения, че банката е рефинансирала друг кредит на кредитополучателя и поради това, че били налице две различни задължения с различни източници нямало анатоцизъм. Страната е доразвила оплакването си, като е изложила защитното си разбиране по въпроса. В заключение е формулирала въпрос – „Съставлява ли анатоцизъм хипотезата, при която е предоставен на потребител кредит, потребителят погасява свои задължения, произхождащи от друго правно отношение, което би могло да бъде договорно или деликтно и в тези погасявани задължения има задължения за лихви?“ Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, така формулирания въпрос, макар и общо свързан с решаващ извод на състава,не обуславя самостоятелно постановения правен резултат, а и е съдържателно свързан единствено със защитната теза на страната. Но дори и същият да бъде възприет като валидно въведено общо основание, страната не е изложила каквито и да било доводи по допълнителния критерий. Доколкото, в началото на изложението е посочен текста на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, то визираното от текста основание предполага не само ясно поставен правен въпрос, но и посочени решения на ВКС, респ. ВС, които да разглеждат аналогична хипотеза, при която,обаче, са направени различни правни изводи влизащи в противоречие с приетото от въззивния съд. В случая такава практика не е посочена, нито са развити доводи относно нейното наличие, с оглед изискванията на основанието. Ирелевантни към основанието са оплакванията за неправилност на акта или изразеното разбиране за неотносимост на практиката, сочена от въззивния съд в подкрепа на правните му изводи. Не са развити каквито и да било доводи и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено само като законов текст. Съдържанието му е разяснено със задължителна тълкувателна практика - т.4 ТРОСГТК № 1 /04г. като съобразно нея, нито е обосновано наличие на приложена непълна и неясна, норма нуждаеща се от тълкуване, нито е разглеждана формирана съдебна практика нуждаеща се от промяна. С оглед така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване. При този изход на спора на ответницата З. А., следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 900лв. Неоснователно е искането за разноски в полза на адвокат Р. Г., като пълномощник на С. М. и М. М., представлявани от него по реда на чл.38 ЗА, тъй като същият не е представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи учредено безплатно процесуално представителство по делото пред ВКС. Такъв договор е наличен единствено за производството пред първостепенния съд, но в договорите изрично е уточнено, че той касае процесуално представителство само пред тази инстанция- по дело № 11054/22 на ПРС. Извън това, адв. Г. е представил един отговор на касационната жалба, в който е вписал и тримата представлявани от него ответници по спора, като за това процесуално действие е получил и възнаграждение от З. А. в размер на 900лв.. За нея също не е представен договор, но приложените документи удостоверяващи плащането на сумата установяват неговото наличие. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение