Определение № 67 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 598/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК. Образувано е по молба вх. № 67622/19.12.2016 г. на К. Н. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 2317/13.06.2016 г. по гр. д. № 13021/2014 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между А. К. А. и молителя като съответник, че последният не е собственик на курортна туристическа сграда с идентификатор 07598.305.1003.5, находяща се в [населено място]. Молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с довод, че не е могъл да участва лично в процеса и да се защитава адекватно с доказателствата, с които разполага, поради нарушени от съда правила по призоваването, дължащи се на грешка при установяване на адреса, на който е следвало да бъде призоваван. Твърди, че е узнал за решението, чиято отмяна иска, на 07.11.2016 г., когато му е връчена покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител във връзка с приключилото дело. Ответниците по молбата К. и М. П. с писмен оттговор в срок поддържат нейната основателност. От ответницата А. А. е постъпил в срок отговор, с който се оспорва допустимостта на молбата с довод за пропуснат срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а при евентуалност - нейната основателност. Твърди се, че молителят е узнал за решението,чиято отмяна иска, в открито съдебно заседение на 22.07.2016 г. по н. о. х. д. № 2043/2016 г., в което решението е било представено от адвоката на подсъдимата, която е майка на ишцата по приключилото гражданско дело. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна изхожда от надлежна страна, насочена е срещу влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо като разрешаващ исков спор и за защита срещу който молителят не разполага с друг правен способ, освен извънинстанционния контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК, и е редовна с оглед изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. От приложеното към отговора на ответницата А. заверено копие на протокол от откритото съдебно заседание на 22.07.2016 г. по н. о. х. д. № 2043/2016 г. на Варненския районен съд се установява, че К. К., в качеството на граждански ищещ и частен обвинител, се е явил лично, а също така, че адвокатът на подсъдимата З. В., във връзка с искане за частично прекратяване на наказателното производство, е представил решението по гр. д. № 13021/2014 г. на Варненския районен съд - предмет на настоящата молба. Решението е прието от наказателния съд като относимо към предмета на доказване. Следователно, датата, на която молителят фактически е узнал за решението, чиято отмяна иска, и откогато следва да се брои тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК при наведено основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е не тази на връчване на представената от молителя покана за доброволно изпълнение за разноските, за които е осъден с решението, а тази на откритото съдебно заседание по наказателното дело, на което молителят е присъствал и в което е представено решението, предмет на молбата за отмяна - 22.07.2016 г. Броен от тази дата, тримесечният срок изтича на 22.10.2016 г. Молбата за отмяна е подадена едва на 19.12.2016 г., поради което се явява просрочена и ще бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.