Определение № 2380 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2023 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. Н. за отмяна на определение № 282 от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2012/2022 г. по описа на ВКС, III г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване определение № 240 от 31.01.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 95/2022 на Софийски апелативен съд както и за отмяна на определението на въззивния съд № 240 от 31.01.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 95/2022 на Софийски апелативен съд. С определението на САС е оставена без разглеждане частната жалба на молителката срещу определение № 271245 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 12190/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която исковата молба е оставена без движение и са дадени указания по редовността ѝ, както и е оставена без уважение същата частна жалба срещу определението на СГС, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявен иск по чл. 124 ГПК и е прекратено производството срещу двама от ответниците РУ на МВР-Панагюрище и Второ РУ на МВР-Пловдив. С определението на САС е отменено определението на СГС от 28.06.2021 г. по гр. д. № 12190/2020 г., в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответниците ОД-МВР-Пазарджик, ОД-МВР-Пловдив, Окръжен съд –Пазарджик, Административен съд Пазарджик и Прокуратурата на РБългария и е постановено да се върне на първоинстанционния съд. Молителката Д. Н. твърди, че са налице основания за отмяна на посочените определения на ВКС и САС по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 7 ГПК. Посочва, че определенията са нищожни, постановени при престъпно действие на състава на съда, тъй като е злоупотребил със служебно положение и е извършил престъпление спрямо съдебната власт и човешките права и представляват отказ от правосъдие. Релевират се доводи за отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, като се сочи, че постановените определения са неправилни и постановени в противоречие на чл. 13 от ЕКПЧ. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК са постъпили отговори от Окръжен съд – Пазарджик и от Областна дирекция на МВР-Пловдив, в които се изразяват становища за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице, но е процесуално недопустима. Производството по гл. XXIV ГПК регламентира извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения само на посочените в закона основания и не замества инстанционния контрол върху актовете на съда. В случая основните оплаквания в молбата са относно неправилност на актовете на съда във връзка с прекратяване на част от производството, образувано по искова молба на молителката, което според нея е довело до отказ от правосъдие. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънинстанционно производство за контрол на неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Именно извънредният характер обуславя приложимостта му не към всички, а към определена категория съдебни актове по причини, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Съгласно т. 6 от тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. В настоящото производство се иска отмяната на две определения, постановени по реда на чл. 274 ГПК. И двата съдебни акта не попадат в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Законодателят е определил ограничен обхват на съдебните актове, които попадат в този извънинстанционен съдебен контрол, както и изчерпателно изброени фактически състави за реализирането му. Следва да се посочи, че липсата на друго процесуално средство за защита, както твърди молителката не е основание за включването на посочените определения към съдебните актове, подлежащи на отмяна. С посочените определения, чиято отмяна се иска не е разрешен правен спор по същество със сила на пресъдено нещо, които да са задължителни за страните и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. При ново предявяване на исковете на служебна проверка и преценка на съда подлежи липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на производството. За пълнота на изложението следва да се посочи и че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В конкретния случай молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката не само не е представила доказателства във връзка с основанието по чл.303, ал.1,т.2 ГПК, но излага съображения, че престъпното действие не е задължително да се установи предварително от наказателен съд, а е необходимо и достатъчно да се установи преюдициално в рамките на производството по отмяна, поради което основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се обосновава. Молителката се позовава и на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, която предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките на визираното основание са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от РБ нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд. Не се излагат твърдения за предпоставките на соченото основани, както и не се твърди да е налице решение на ЕСПЧ, отнасящо се до конкретния случай. Поради което молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,