Определение № 10420 от 04.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Харманли против определение № 2554 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1238/2023 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което искането на кмета на Община Харманли за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е оставено без уважение. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и иска намаляване на присъдените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на всеки от жалбоподателите в производството. Ответниците – Н. Х. Н., Г. Б. З. и Б. Х. С., в писмен отговор, оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С постановеното по делото решение Административен съд гр. Хасково отменя заповед № РД-526/07.06.2022 г. на кмета на Община Харманли, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХІ-77181.12.228, кв. 15, гр. Харманли и осъжда Община Харманли да заплати на Н. Х. Н. сумата от 4480 лв., на Г. Б. З. сумата от 3830 лв. и на Б. Х. С. сумата от 3830 лв. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на кмета на Община Харманли за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът приема, че няма основание за изменение на присъдените разноските от 4480 лв., 3830 лв. и 3830 лв. за всеки от жалбоподателите или общо 12 140 лв., които включват заплатеното от тях възнаграждение за един адвокат по адм.д. № 638/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, адм. д. № 4118/2023 г. по описа на Върховен административен съд и по адм. д. № 1238/2023 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Приема, че посоченият размер на адвокатското възнаграждение е в съответствие с приложимата правна уредба. Констатира, че по повод оспорването на заповед № РД-526/07.06.2022 г. на кмета на Община Харманли са проведени три съдебни производства, от които две пред Административен съд гр.Хасково и едно пред Върховния административен съд, поради което макар и минимално, адвокатското възнаграждение в полза на всеки един от жалбоподателите възлиза общо на по 3750 лв. – по 1250 лв. за всяко производство. Приема, че възнаграждението не може да се редуцира, с оглед на това, че то е съгласно минималния размер по Наредба № 1/2004 г., като размерът на разноските е съобразен с представените доказателства за действително им заплащане и с оглед липсата на направено своевременно възражение за тяхната прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. По тези съображения съдът отхвърля искането за изменение на решението в частта му за разноските. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая разноските са присъдени предвид своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателите, представените доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение в трите производства, както и надлежното упълномощаване на адвокат за оказване на процесуално представителство и защита по конкретните дела пред Административен съд гр. Хасково и пред Върховен административен съд поотделно от жалбоподателите Н. Х. Н., Г. Б. З. и Б. Х. С.. При тези факти и при липсата на своевременно направено искане от насрещната страна за присъждане на възнаграждение за адвокат в по-нисък размер, законосъобразно е преценено от съда, че разноските са дължими в пълен размер и не следва да бъдат редуцирани. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът ръководен от принципа на служебното начало следва да изследва дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение при направено от общината възражение, депозирано след обявяване на делото за решаване. Следва да се подчертае, че съдът не присъжда разноските служебно, а за да се присъдят същите трябва да има изрично волеизявление на страната по делото, което трябва да е направено най – късно до приключване на устните състезания по делото. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Предвид правилото на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се има предвид и че практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него като процесуално действие (определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. дело № 5936/14 г., I г. о., определение № 18/31.01.2017 г. по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о, определение № 130/05.05.2017 г. по гр. д. № 152/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие в него. В случай обаче, че същата има възможност и/или ако участва в производството, но не прави искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде заявено, респективно уважено, впоследствие. В настоящия случай процесуалните представители на общината са имали възможност да направят възражение за прекомерност на сторените в производствата разноски от адвоката на жалбоподателите в заседанието проведено на 26.04.2024 г., когато са приключили устните състезания и разглеждането на делото, но на това заседание общината не се е представлявала от процесуален представител и по делото не е депозирано писмено становище от страна на общината с възражение за сторените от насрещната страна разноски, поради което направените възражения от частния жалбоподател са неоснователни. Настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което не следва да ги преповтаря. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,