Определение по допустимост от 01.06.1999 г. на КС по к. д. № 8/1999 г.

Делото е образувано по искане на 49 народни представители от XXXVIII Народно събрание, основано на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, да се обяви за противоконституционен Закона за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция (ДВ, бр.ЗЗ от 1999 г.). В искането се поддържа, че ратифицираните международни договори не попадат измежду случаите по чл.85, ал.1, т.1-8 от Конституцията, включително и не по т.4 на същия текст, на основание на която е поискана ратификацията. Като така Народното събрание е ратифицирало договора извън своята компетентност. Нарушен е, според искателите, и чл.19, ал.2 от Конституцията, тъй като с ратифицираните спогодби и протокол се поема ангажимент да бъде позволено на конкретни турски дружества да участват в смесени дружества за реализацията на инфраструктурни и енергийни проекти на територията на България. По този начин се нарушавал принципа за гарантиране на всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за стопанска дейност. С атакуваният закон се заобикаляло и екологичното законодателство, като със спогодбата и протокола се поемало задължение за извършване на строителството на Каскада "Горна Арда" без да са направени съответните екологически експертизи. По този начин се нарушавал пряко чл.4, ал. 1 от Конституцията. Поддържа се, че е нарушен и чл.88, ал.1 от Конституцията, като ратификационният закон е обсъден и приет с две гласувания, но в едно заседание, вместо на отделни заседания. Оспорва се и българския превод на двата международни договора, който е предоставен на Народното събрание за разглеждане и ратифициране. Твърди се, че има съществени несъответствия между него и оригиналите на договорите, които са сключени на английски език. По този начин се е стигнало до ратифициране на клаузи, които не съществуват. Конституционният съд намира, че искането е допустимо. То е направено от субект, който съгласно чл.150, ал.1 от Конституцията може да сезира съда. Има за предмет спор, по който съдът е компетентен да се произнесе. Предвид естеството и предмета на направеното искане съдът приема, че следва да конституира като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на околната среда и водите и председателят на Комитета по енергетика, на които да се изпратят преписи от искането и от настоящото определение, като им се даде възможност в 7-дневен срок да представят писмените си становища по повдигнатите в тях въпроси. По тези съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 ЗКС, Конституционният съд